С твърда решимост Айуила прерови роклите и фустите. Не намери нищо необичайно, което да събуди подозренията й. Повечето рокли беше виждала да ги носи по-малката сестра на Майкъл.
В най-горното чекмедже на скрина имаше памучно бельо и чорапи, а в средното — нощници. В най-долното обаче намери необикновените дрехи, които търсеше. Извади ги бавно и ги разгъна. Както беше казала Сила, горнището, с което се бе появила младата жена, беше изтъкано по необичаен начин, а панталоните бяха подобни на онези, с които работниците ходеха в полето. Съдейки по размера им, трябваше да й прилепват като ръкавица. Айуила с учудване поклати глава. Що за дрехи бяха тези и каква ли бе жената, която ги носеше?
Тя порови още из чекмеджето, но не намери куклата, която Майкъл й показа. Без резултат остана и претърсването на мивката и шкафа под нея. Айуила се върна при странните дрехи. Не можеше да си представи коя жена би ги облякла.
Вратата се отвори зад гърба й и тя моментално се обърна. Гневният поглед на Беси я закова на мястото й.
— Значи така! Знаех си, че нещо става. Как смееш да ровиш в нещата на госпожица Джоди!
Айуила стрелна Беси с поглед, който целеше да я обезкуражи. Беси сърдито поклати глава.
— Остави тези дрехи и изчезвай!
— Ти даваш ли си сметка на кого говориш? — възкликна Айуила, която не можеше да допусне, че Беси би се изпречила на пътя й. — Момиче, добре си помисли. Какво искаш? Да намериш плъхове в леглото си, така ли?
Дори и да бе изплашена, Беси с нищо не се издаде.
— Не ме е страх от теб. Нямаш никаква работа да ровиш сред вещите на госпожица Джоди, нито да влизаш в къщата. Я си представи, че господин Майкъл те намери тук? Ще има пълното право да вземе най-строги мерки срещу теб.
Айуила изсумтя.
— Ти мислиш, че ще се уплаша от Майкъл Девъро? Та той нищо не може да ми направи. Абсолютно нищо.
Беси прекоси стаята и изгледа гневно Айуила.
— Не ме карай да повикам мъжете, да те изхвърлят оттук. По-добре е сама да си излезеш.
Айуила разбра, че е победена. Спря на вратата и хвърли поглед назад.
— Надявам се, че досега добре си си хапвала, защото отсега нататък ще се скрия в стомаха ти и ще видиш какво ще стане.
Айуила излезе с каменно изражение на лицето си и тръгна важно-важно по коридора.
Беси се строполи на дивана до леглото и притисна стомаха си с две ръце. Откакто се помнеше, тя изпитваше ужас от Айуила и никак не беше сигурна, че ще може да изхвърли магьосницата от къщата. Сърцето й биеше лудо от риска, който беше предприела, но тя чувстваше, че е постъпила правилно. Госпожица Джоди наистина бе малко странна, но винаги бе мила и любезна с Беси. От своя страна, домашната прислужница бе дълбоко привързана към семейството и приемаше госпожица Джоди като част от него.
Погледна към вратата, където преди малко стоеше Айуила и потрепери. Всички знаеха, че Айуила притежава тайнствени и страшни сили. Тя бе казала, че ще се появи в стомаха на Беси, и нещастната прислужница чудесно си представяше какво означава това. Очите й се разшириха от ужас и тя облиза устните си. Надяваше се, че заплахата няма да се осъществи, но знаеше, че Айуила никога не говори празни приказки. Беси изстена и се олюля с нещастен вид.
На Джоди й се стори, че партито продължи безкрайно дълго. Чувстваше се като чужд човек, независимо че, с изключение на Ема и майка й, всички останали се държаха приятелски с нея. Тя трудно общуваше с хора и се почувства неловко и потисната сред толкова много непознати, които сякаш се познаваха помежду си до най-дребните подробности.
Най-сетне първата от каретите се появи пред входа, за да откара гостите. Ема и родителите й изразиха дълбоко съжаление, че гостите им си тръгват толкова рано. Джоди знаеше, че като годеник на Ема Майкъл не бива да си тръгва първи, още повече в нейната компания, затова се опита да скрие нетърпението си.
Ема беше престанала да й обръща внимание след разговора с майка й и Джоди бе доволна, че се е отървала от компанията й. Все пак на няколко пъти я забеляза с една от най-близките й приятелки да я гледат и да извръщат поглед, сякаш говореха за нея. Джоди реши да не злепоставя Майкъл нито пък себе си, показвайки им, че знае за какво говорят. Така или иначе, този следобед й се стори най-дългият в живота й.
Седна до входа в края на верандата и видя до себе си Уил Бро. Той застана зад люлеещия се стол и й се усмихна.
— Вие бяхте красавицата на деня — каза той.
— Аз ли? Сигурна съм, че грешите.
Огледа се да види дали Майкъл не е наблизо. Преди няколко минути беше влязъл вътре заедно с Ема и все още не бяха излезли.