— Не, в това отношение аз никога не греша. Всички говореха за вас, питаха се къде ли сте била толкова години и защо никога не сме чували за вас.
— Моите родители не са особено близки със семейство Девъро. Мисля, че в миналото между тях е имало някакви недоразумения.
Този следобед беше натрупала достатъчно опит за това, как да украсява своята история.
— И защо тогава решихте да дойдете в Уайтфрайърз?
— Опитвам се да загладя недоразуменията. Приемайте ме като емисар.
— И при това изключително красив емисар — допълни Уил, приближи един стол и седна до нея. — Бих се учудил, ако, преди още да е изтекла седмицата, местните момичета не започнат да си режат косите, за да ви подражават.
Комплиментът му накара Джоди да се усмихне, въпреки стремежа й да се държи резервирано и дори малко хладно.
— Знаете ли какво означава израза „мазен-мазен“?
Той се усмихна.
— Не, но мога да се досетя. Вижте, госпожице Джоди, едно нещо не разбирам. Бях в Уайтфрайърз около час преди пристигането ви и не забелязах никакви приготовления. Майкъл дори не каза нито дума.
— Ще му обърна внимание за това — отвърна тя, имитирайки Ема. — Може би е счел, че пристигането ми не е толкова важно, че да заслужава коментари.
— Напротив, мисля, че не това е причината. Защо казахте, че сте отседнали в Уайтфрайърз, а не при Камила или Клодия?
— Така беше уговорено гостуването ми. В Уайтфрайърз се чувствам съвсем като у дома — не се сдържа да не добави тя. — Никъде другаде не бих се чувствала по-добре.
— Тази сутрин срещнах Клодия, но тя не спомена нищо за вас. Каза ми, че имала ангажимент, поради което нямало да дойде тук, но не каза нищо за вашето гостуване.
— Хората от нашата фамилия наистина са небрежни. Нищо чудно, че в миналото между отделните й клонове са възниквали недоразумения, които сега се струпаха на моята глава.
— Нали помните, че се запознахте със Зилия Тернант?
— Зилия ли?
Едва сега си спомни името от дневника на Майкъл. Когато й я бяха представили, това име не й напомни нищо, но тогава трябваше да се запознава с толкова много хора.
— Хубава жена с камелия в косите.
— Да, спомням си я. Значи тя е Зилия Тернант. Съпругът й беше ли тук?
— Не, на Валкур днес не му е до гости — по изражението му Джоди разбра, че това семейство рядко ходи заедно на гости. — Както и да е, Зилия подхвърли, че е странно да отсядате в Уайтфрайърз, при наличието на две сестри, които могат да ви приютят.
— Зилия да си гледа работата — троснато отвърна Джоди. — За какво точно намеквате?
— Знаете ли, Майкъл ми е най-близкият приятел. Аз ще съм му кум на сватбата. Не искам да пострада, още по-малко от една красива жена, която вероятно е оставила низ от разбити сърца, дълъг колкото оттук до Тенеси.
— Добре го казахте, но аз съвсем не съм фатална жена и не се опитвам да разбия сърцето на Майкъл. Стига да обича Ема, аз ще съм последният човек, който би се намесил в живота му.
Джоди не знаеше колко трудно ще й бъде да изрече тези думи.
— В такъв случай, мога ли аз да ви посетя? Вие вече почти разбихте моето сърце.
— Съмнявам се във второто, а що се отнася до първото, не искам никакви посетители. Държа да ме оставят намира. Уверена съм, че сърцето ви отлично ще се справи с раната си.
Уил замислено я погледна.
— Вие не приличате на никоя от жените, които познавам. Съвсем сериозно ви го казвам. Може би Майкъл наистина е имал късмет, че се е сгодил преди да се появите вие.
— Защо? — попита тя и го погледна в очите.
— Вие сте от този тип жени, които биха го привлекли далеч по-силно, отколкото Ема — отвърна Уил и веднага се усмихна, сякаш за да прикрие истината в думите си. — Вие обаче не се интересувате от него, така че това няма значение, нали?
— Точно така, но дори и да ме интересуваше, аз не бих могла да се оженя нито за него, нито за когото и да било друг.
— Защо? Да не би да сте сгодена в Тенеси?
Джоди се усмихна загадъчно.
— Задавате непозволен въпрос.
— Нали ви казах, че Майкъл ми е приятел и гледам да го опазя.
Зад тях се появи Майкъл.
— Надявам се, че не преча на разговора ви.
— Не, разбира се — отвърна Уил. — Просто се опитвах да получа разрешение от красивата ти братовчедка да я потърся утре.
Майкъл погледна Джоди.
— И какво каза братовчедка ми?
— Отказах му.
— Така направо ли?
Лицето на Майкъл засия.
— Не ми остави никаква надежда — съкрушено каза Уил и с мелодраматичен жест постави ръка на сърцето си. — Може би ще се намесиш в моя полза?