— Братовчедка ми е напълно самостоятелна и щом е казала „не“, значи така е искала.
— Моето „не“ винаги е „не“ — потвърди Джоди.
— Поръчах да повикат кабриолета — каза Майкъл. — Надявам се, че нямаш нищо против да си тръгваме.
Джоди стана с готовност. Уил също се изправи.
— Приятно ми беше да разговарям с вас — каза тя. — Може би ще се видим отново.
Уил се поклони и й целуна ръка.
— Аз не се отказвам лесно. Уверен съм, че пак ще се срещнем.
Джоди се зарадва, когато видя черния кон с кабриолета да спира пред къщата. Двамата с Майкъл потърсиха Ема и родителите й, за да им благодарят за любезния прием, който бяха оказали на Джоди. Ема бе така увлечена в усмивки и кокетничене, изчервявания, че Джоди така и не разбра дали чу думите й или не.
— Нали скоро ще дойдеш да ме видиш? — обърна се Ема към годеника си. — Имаме да обсъждаме толкова много неща. Искам да ти покажа сребърния поднос, който татко ни е купил, а така също трябва да помислим за чиниите. Искам да ги поръчам във Франция, но ако пристигнат непосредствено преди сватбата, ще трябва веднага да решим какво да правим.
Майкъл кимна.
— Ще гледам скоро да мина, но какъвто и модел да избереш, аз ще го приема. В Уайтфрайърз има повече чинии, отколкото са ни необходими.
Госпожа Парланг прегърна дъщеря си.
— Всички младоженки трябва да имат свои собствени вещи. Ние сме много доволни, че Ема ще остане близо до нас. Ще бъде все едно, че не е напуснала къщата.
Докато всички наоколо бяха насочили вниманието си към Ема, Джоди я изучаваше. Наистина правеше впечатление с хубостта си, макар и тя да бе някак си бледа и прозрачна, но нима Майкъл не можеше да види какво има под захарната й глазура? Най-малкото начинът, по който устата й се свиваше и се цупеше в моментите, когато не се усмихваше, трябваше да бъде сигнал за него. Да не говорим за ръцете, които напомняха ноктите на хищна птица. Все пак Джоди трябваше да си признае, че има предубеждения към нея.
След като приключиха със сбогуването, Майкъл подаде ръка на Джоди и я поведе надолу по стъпалата. Седнаха в кабриолета, той махна с ръка на домакините в преддверието и шибна с юздата задницата на коня. Кабриолетът плавно се отдалечи и Джоди въздъхна с облекчение.
— Хареса ли ти посещението? — попита Майкъл, когато вече бяха поели по пътя към Уайтфрайърз. — Завъртя главата на Уил.
— Не бях там, за да търся успехи сред мъжете. Ема е… хубавка. Надявам се да сте щастливи.
— Сигурен съм, че ще бъдем. Тя никога с никого не се държи грубо, което предполага семейството ни да е сговорчиво.
Джоди се загледа в него на фона на настъпващия здрач. Нима толкова бе заслепен от Ема, че не бе разбрал за конфликта между тях двете? На няколко пъти Ема направо я бе обидила.
— Ако питаш мен, едно семейство има нужда не само от това.
— Да, разбира се, то се знае, че и от деца.
— Нямах предвид децата. Познавам и бездетни семейства, които са щастливи. Мислех си за общите ви интереси. Вашите съвпадат ли?
Той се усмихна.
— Нашите интереси ли? За какво говориш, за Бога?
— Искам да кажа, и двамата ли искате едни и същи неща от живота? След двадесет години ти ще бъдеш ли доволен да я гледаш как премрежва очи и се кикоти, или ще искаш да имаш до себе си човек, с когото да разговаряш за смислени неща?
— Нямаш причини да обиждаш Ема — студено я прекъсна той.
— Не се опитвам да я обидя. Просто хич не ми се иска да си те представям как всичко ти е омръзнало до смърт. Тя може ли да говори за нещо по-съществено от цвета на слънчобрана или периферията на бонето си?
— Ако имам нужда от смислен разговор, ще отида при Уил, но това не означава, че искам да се оженя за него. Съпругите имат съвсем друго предназначение.
— Какво? Да осигурят запазването на фамилното име? И защо? Какво значение има дали изобщо ще има следващо поколение Девъро? Какво се иска от твоята съпруга? Да бъде красиво украшение и да седи в будоара, така ли?
— Изкарваш ме, че сякаш ще купувам мебели. Разбира се, че съпругата е нещо повече. Тя управлява домакинството и ежедневието на семейството, за да може съпругът да се грижи за сериозните дела.
— Глупости!
— Какво?
— Оттам, откъдето идвам, мъжът и жената са равни в семейството. В никакъв случай не бих се омъжила за някой, който не очаква нищо повече от мен, освен бебета и фалшиви превземки.
Майкъл се намръщи.
— Бих си позволил да забележа, че възгледите ти чудесно обясняват защо не си се омъжила досега.
— Не в това е причината. Имала съм доста приятели, които са ми предлагали да се оженим.
— Така ли? И защо тогава си останала стара мома? На колко години си? Предполагам на около двадесет и пет, нали? Много си претенциозна.