— Така или иначе вие се появихте тук — каза Рийд. — Очаквам тук да се чувствате като у дома си. В нашата къща има много място и, ако предпочетете, можете да се преместите при нас. Ние сме в града и ще ви бъде много по-удобно в случай, че искате да обикаляте магазините.
— Благодаря ви, но чувствам, че нито за миг не бива да напускам Уайтфрайърз. Продължавам да се надявам, че все по някакъв начин ще се върна в моето време.
— Вчера видях в града Ема — обърна се към нея Камила — и тя спомена, че миналата седмица Майкъл те е завел на нейното парти. Засипа ме с въпроси за теб. Казах й това, което се бяхме уговорили да казваме. Забелязах, че умира от желание да ми зададе още въпроси, но се престорих, че бързам да се прибера вкъщи.
— Ако бях на мястото на Ема, и аз щях да изгарям от любопитство да науча повече за теб — каза Рийд. — На един ерген не му се случва всеки ден, в дома му да гостува неомъжена жена.
— Ти за какво намекваш? — остро го прекъсна Майкъл.
— За абсолютно нищо, но аз не съм Ема.
— Не ми се стори, че й бе кой знае колко, приятно да се запознае с мен — съгласи се Джоди.
— Глупости. Тя беше толкова любезна.
Майкъл взе от подноса парче кейк и го поднесе към устата си.
Камила се усмихна на брат си.
— Дори и да не беше, ти нямаше да забележиш.
После се обърна към Джоди:
— Майкъл не обръща внимание на тънкостите в женското поведение. Достатъчно му е веднъж да засвидетелства чувствата си, след което става сляп за всякакви недостатъци.
— Знам, че Ема има недостатъци — възрази й Майкъл, — но не знам защо ти никога не си проявявала симпатия към нея.
— Тя винаги е била приятелка на Клодия, а не моя. Убедена съм, че Ема наистина е толкова приятна, колкото ти казваш.
— Тази сутрин получих бележка от Клодия, че ще излезе по-късно. Чудя се дали ще повярва, че Джоди ни е братовчедка.
— Оставям на теб да я убедиш в това — каза Рийд. — Госпожица Фарнел не прилича на никого от твоята фамилия.
— Моля да ме наричате Джоди — каза тя за трети път. — Не съм свикнала с такова официално обръщение.
— Има право, щом като ще я считаме за член на фамилията, трябва да се обръщаме към нея с първото й име — каза Майкъл.
Тропотът в коридора оповести завръщането на децата.
— В плевнята има малки кученца — силно възбуден съобщи Арманд. — Може ли да си вземем едно, татко?
Майкъл се усмихна.
— Тези кученца са на Саундър. Следващата седмица вече можем да ги раздадем.
— На Саундър ли? Червената хрътка? — попита Рийд.
— Да.
— Добре, момчето ми. Ще получиш едно кученце, стига чичо Майкъл вече да не ги е обещал на други хора.
— Иди да си избереш — каза Майкъл. — Кажи на Марс да намаже с боя опашката му, за да не би случайно да го продам.
Арманд изтича навън, за да изпълни заръката на чичо си. Момиченцата се разположиха на предишните си места. Мари Силест се загледа в Джоди и каза:
— Ти имаш ли си дъщерички?
— Не, не съм омъжена, но се надявам, един ден да си имам дъщеря.
— Струва ми се, че момичетата са по-добри от момчетата — отсъди Матилда, кимайки одобрително. — Аз смятам да имам само дъщери.
— Престани, Матилда — упрекна я Камила. — Ти просто нямаш представа за какво говориш.
Почувствала се на сигурно място в скута на Майкъл, Мари Силест добави:
— Когато порасна, ще напълня целия дом с кученца, котенца и понита. Чичо Майкъл ще ми идва на гости всеки ден и заедно ще ходим на дълги разходки аз на моето пони, а той на коня си — за минута се замисли, после погледна Джоди и каза: — И ти можеш да идваш у нас.
— Благодаря ти — отговори Джоди, сдържайки усмивката си. — Ако все още съм тук, това ще ми достави удоволствие.
— Тенеси чак толкова далече ли е? — попита Матилда. — Не мога да си го представя как изглежда.
— От едната страна на щата има красиви полегати хълмове, а от другата — прекрасни планини — каза Джоди. — Може би някой ден ще дойдеш и ще ги видиш.
— Непременно — отсече Матилда и кимна решително. — Никога не съм виждала планина.
Майкъл наблюдаваше Джоди с интерес.
— Нима си виждала целия Тенеси? Изглежда, доста си пътувала.
— Пътуването е много по-лесно там, откъдето идвам — каза тя. Знаеше, че децата не знаят нищо за историята й, затова говореше мъгляво. — Била съм във всички щати.
— Всичките тридесет и четири щата? — възкликна Матилда. — Никога не съм срещала човек, който да е пътувал толкова много. Затова ли не си се оженила?
— Матилда! — скара й се Камила, след което се обърна към Джоди: — Моля те да извиниш дъщеря ми. Изглежда по пътя насам си е изгубила доброто възпитание.