— Този цвят ще ти отива. Мислиш ли, че ще подхожда на онзи син кашмир?
Те се заровиха в платовете, избраха колкото за две рокли и продавачът отнесе топовете на тезгяха за рязане.
— Знаеш ли, че продавачът на щанда за ръкавици ни гледа — прошепна Джоди.
— Знам. Често го прави. Преструвай се, че не забелязваш.
— Но това дразни. Защо го прави?
Джоди се обърна и го погледна, при което лицето му грейна.
— Изглежда такъв си му е маниерът. Тук никой не дружи с него. Той се появи веднага след войната. По акцента му сигурно си познала, че е янки — Камила снижи гласа си. — Той е политически авантюрист.
Джоди я погледна с широко отворени очи.
— Нима? — тя го погледна още веднъж. — Винаги съм си ги представяла по-възрастни и по-агресивни.
— Е, той не е бил кой знае какъв. Голямата част от тях отдавна се заселиха в Ню Орлиънс или Батън Рууж и сега трупат състояния на гърба на обеднелите от войната хора, които не могат да се защитават, но, изглежда Джордж Пърси ще остане завинаги при нас.
— Сигурно е излял половин килограм помада на косата си. Обзалагам се, че нощем главата му е пързаля по възглавницата.
Камила се изсмя и прикри уста с върха на пръстите си.
— Засрами се, Джоди. Господи, какъв език!
Джоди се усмихна и си помисли колко ли би се шокирала Камила, ако видеше телевизионно шоу.
Следващото място, където спря Камила, бе щанда за корсети. Посрещна ги солидна и улегнала продавачка. Идеята да купят корсет обаче, срещна решителната съпротива на Джоди.
— За нищо на света не бих си сложила такова нещо.
Камила беше изумена.
— Какво? Не носиш корсет, така ли? — прошепна тя.
— Не, и нямам никакво намерение. Първо, не е здравословно. И второ, дори и да беше, не бих се подложила на такова мъчение — тя погледна талията на Камила. — Ти носиш ли?
— Разбира се. Всички жени носят корсети.
— Не и аз — тя се обърна към жената зад щанда: — Продавате ли сутиени? Нали знаете… сутиени…
— Никога не съм чувала за такова нещо — колебливо отвърна жената. — Продавам дамско бельо от години, но никой не е споменавал пред мен такава дума.
Джоди се намръщи.
— Е, може би ще успея сама да си го ушия — замисли се дали да обяснява на жените за какво служи сутиенът, но се отказа. Нямаше смисъл да продължава да шокира Камила. — Все някак си ще си ги направя сама.
Не остана особено доволна и от комплекта дълги гащи, поръбени с дантела. Бяха памучни и Джоди, която беше свикнала да носи бикини, гледаше на тях като на брашнени торби. Но като нямаше друг избор, тя се предаде и купи шест чифта, успокоявайки се с мисълта, че така или иначе никой няма да ги види.
На излизане от магазина Джоди купи и два чифта обувки. Продавачката възкликна от изненада при странния вид на маратонките й, но Джоди не й даде никакви обяснения. Камила й помогна да избере чифт обувки за излизане, и друг за вкъщи. Всъщност домашните обувки бяха чехли и Джоди с облекчение се убеди, че са удобни. Продавачката се опита да я убеди да си купи чифт по-тесни обувки, за да станат краката й по-малки, но Джоди решително се възпротиви. Най-сетне успя да си избере обувки, в които пръстите й се чувстваха свободно и остана доволна.
Когато излязоха от магазина, Камила погледна към небето.
— О, Боже. Не предполагах, че е станало толкова късно. Ако искаш да се видиш с Клодия, ще трябва да побързаш за Уайтфрайърз. Надявах се, че ще ни остане време да се отбиеш у нас на чаша чай.
— Следващия път — усмихна се Джоди. Камила наистина й харесваше. — Надявам се скоро да се видим.
Камила се обърна към кочияша и му каза:
— Аз ще се прибера пеша, а ти ще откараш госпожица Фарнел в дома на брат ми.
— Добре, госпожо.
Кочияшът помогна на Джоди да се настани в кабриолета.
Джоди се боеше от срещата с Клодия. За миг се поколеба дали да не каже на Камила, че с удоволствие би се отбила на чай при нея, но си даде сметка, че не може безкрайно да избягва срещата с Клодия, така че колкото по-скоро се запознаеха, толкова по-добре.
Когато пристигна в Уайтфрайърз, не видя кабриолет пред къщата и си помисли, че Клодия вече си е заминала и тя ще бъде подложена на упреци, но още щом влезе в салона, надеждата й моментално се изпари. Майкъл седеше заедно с една жена, която въобще не се усмихна при появата й.
Джоди отиде при нея и машинално й подаде ръка.
— Здравейте. Ние не се познаваме. Казвам се Джоди Фарнел.
Клодия изгледа протегнатата й ръка, но не посегна към нея.
— Ема ми изпрати бележка, че е пристигнала наша братовчедка чак от Тенеси. Помислих си, че си е загубила ума.
— Трябваше да ти съобщя — каза Майкъл с дипломатичен тон. — Джоди е тук съвсем отскоро.