Клодия рязко вдигна глава.
— Госпожица Фарнел е тук най-малко от една седмица. Ема ми съобщи, че се е запознала с нея на партито.
Майкъл се усмихна, въпреки реакцията на сестра си.
— Извинявай, Клодия. Пропускът е мой.
— Не бих се учудила, ако го бе направила Камила, тъй като тя на нищо не е способна с тази нейна разсеяност. От твоя страна обаче това ме разочарова.
Джоди веднага разбра, че двете с Клодия няма да си допаднат. Седна на един стол.
— Ходих на пазар. Предполагам, че покупките ни скоро ще пристигнат. Надявам се да не съм купила прекалено много неща. Камила остана доволна от онова, което избрахме.
Изглежда на Клодия хич не й се слушаха подробностите от обиколката по магазините.
— Вашето име не ми е познато. Кажете ми, госпожице Фарнел, в каква родствена връзка сме с вас?
— Аз съм дъщеря на Хелън и Луи Фарнел. Баща ми е втори съпруг на Хелън — добави тя, съгласно замисъла да усложнят родствената връзка, така че да стане по-трудна за проследяване.
— Във фамилията нямаме никаква Хелън. Нито една, доколкото ми е известно.
Джоди се усмихна.
— Все пак има една. Загубили сме връзка с нашите роднини от Луизиана.
— Кои са родителите на майка ви? — продължи настойчиво Клодия. — В каква родствена връзка сте с фамилията Дюпре?
Джоди никога не беше чувала за Дюпре и погледна Майкъл за помощ.
Той се усмихна подкупващо.
— Клодия, няма никой, който да разбира родословното ни дърво по-добре от теб. Знаеш, че винаги съм бил безнадежден случай, когато е ставало въпрос кой какъв роднина ни се пада. И Джоди е така.
— Ти защо се обръщаш към младата жена с малкото й име, като че ли е дете или ти е сестра? А вие, госпожице Фарнел, защо позволявате това?
— Аз го помолих за това, „Госпожице Фарнел“ е много официално, а „госпожице Джоди“ ме кара да се чувствам като стогодишна бабичка.
— Всички се обръщат към мен с „госпожо Ландри“ или „госпожо Клодия“ и ако не го правеха, самата аз щях да ги принудя. Това е единственият възпитан начин да се обръщаш към една жена.
— Клодия, ти ме изненадваш — каза Майкъл със заплашителна нотка. — Джоди е гостенка в нашия дом, а ти я поучаваш, като че ли е непослушна слугиня.
Клодия моментално смени тактиката си.
— Господ ми е свидетел, че изобщо не съм искала думите ми да прозвучат така. Просто понякога изглеждам малко по-категорична, отколкото съм в действителност.
— Няма значение — каза Джоди.
Мина й през ум, че ще й бъде много трудно да понася Клодия.
Клодия беше висока, със сиви очи, които изглежда бяха характерни за всички от рода Девъро, но за разлика от тези на Майкъл, които имаха сребрист оттенък, нейните повече отиваха към металния отблясък на калая. Косата й беше кестенява, но не така тъмна като неговата. Макар че двете с Джоди бяха на една възраст, Клодия изглеждаше далеч по-стара.
— Майкъл сигурно ви е казал, че през април ще се ожени за Ема Парланг?
— Да, каза ми — Джоди си спомни, че Клодия е приятелка на Ема, и се опита да каже нещо хубаво за нея. — Тя е много красива.
Комплиментът сякаш разтопи Клодия.
— Да, много е хубава. Говори се, че е първата красавица в енорията. Майкъл е щастливец.
Джоди се усмихна насила.
— Много е трудно на едно парти човек да опознае всички. Нямах голяма възможност да разговарям с Ема.
— Джоди беше твърде ангажирана да разговаря с Уил Бро — намеси се Майкъл — и постигна голям успех пред него.
— Уил би трябвало да се ожени и да създаде семейство. Ако на брат му не се родят деца, имението ще остане на Уил.
— Може би не е срещнал жената, която ще обикне — предположи Джоди. — Не виждам защо човек би се оженил поради друга, и то по-маловажна причина.
Погледът й срещна очите на Майкъл, но не успя да прочете нищо в тях.
— О, разбира се, че хората се женят по най-различни причини.
Тонът на Клодия беше твърде надут, сякаш тя самата се беше омъжила по други причини.
— Любовта е преходна.
— Но въпреки това е от най-голямо значение — твърдо каза Джоди.
Сега, когато вече познаваше Майкъл, й беше противно да си представи, че той би се оженил по някаква друга причина, и особено че би се оженил за такава двулична жена, каквато подозираше, че е Ема.
— Ако аз имах брат, бих го посъветвала да се ожени само тогава, когато е сигурен, че и двамата се обичат истински.
Клодия извърна глава.
— Всичко това може и да звучи прекрасно, но ако братът е господар на такова имение, каквото е Уайтфрайърз, това би бил глупав съвет. Тук залогът е твърде висок, за да се търси любов — тя си взе от чаените сладки. — Вера пак е прекалила със захарта и не е спазила рецептата на мама. Трябва да й обърнеш внимание, Майкъл.