— Още ли е там?
— Видях я едва вчера следобед. Беше ходила на пазар и се появи в къщата с такъв вид, сякаш е нейна собствена.
— А аз си мислех, че е отишла да живее при Камила. Значи все още е при Майкъл в Уайтфрайърз, така ли?
— Тя е направо ужасна И тази коса! — Клодия покри устни с ръка, за да изрази, че е потресена. — Когато влезе, направо щях да падна от стола! Дори не си беше направила труда да я събере на тила. И видя ли как седи на стола? Дори да е била изморена от обикалянето по магазините, една дама не може да седи отпусната на стола си като мъж.
— Случайно да е споменавала кога смята да си тръгва? — попита Ема и започна като заек да гризе кифлата си.
— Нито дума не каза за това — Клодия се приближи до нея. — Не искам да те тревожа, но не мисля, че имаме някаква родствена връзка с тази жена.
Ема се сви, намръщи се и цялата настръхна.
— Допускам, че може да е внучка на братовчед ни Еймъс. Нали знаеш, че той имаше дузина деца и внуците му вече сигурно са на годините на госпожица Фарнел.
— Помислих си и за това и прегледах някои документи, но никъде не намерих Еймъс да е кръщавал някоя от дъщерите си Хелън. Госпожица Фарнел каза, че така се казва майка й.
Ема още повече настръхна.
— Ако не ни е братовчедка, то коя тогава е тази жена и какво прави в Уайтфрайърз?
— И аз самата си зададох този въпрос. Имам адреса на една от дъщерите на братовчед ни Еймъс и възнамерявам да й пиша, за да я попитам дали някога е чувала за госпожица Джоди Фарнел.
Клодия произнесе името, сякаш от него бликаше отрова.
— Трябва внимателно да си подбираш думите, за да не обидим фамилията, ако наистина е братовчедка.
— Ако тя ми е братовчедка, то аз съм коза.
— Какво да правим? — простена Ема. — Ако е дошла в Уайтфрайърз с нечестиви намерения, не бива да остава там — очите на Ема се разшириха. — Ами ако е решила да спечели Майкъл? Господи, какво ли прави в този момент! Не ми направи добро впечатление още когато се запознах с нея на партито. Стори ми се странно, че Майкъл е довел нея, а не сестра си, но след като разбрах, че едно от децата на Камила е болно, се успокоих.
— На мъжете не може да се вярва. Знаех си аз. Вече няколко години съм женена. Едва когато се стигне до халката, чак тогава ще си в безопасност. Дотогава за нищо не можеш да им имаш вяра.
— Напълно си права — Ема решително закима с глава. — Ето, дори и Майкъл е съмнителен. Мислех си, че след като сме сгодени, ще се държи почтено, но ето че съм сбъркала.
— Периодът на годежа е най-несигурният! — Клодия рязко се изправи, сякаш удивена, че Ема не знае този факт. — Тогава те усещат края на свободата си и ние още повече трябва да сме нащрек, за да сме сигурни, че ще правят онова, което трябва.
— Права си, разбира се. Мама каза да го разпитам за госпожица Фарнел, но аз си мислех, че тя вече си е заминала. Майкъл знае, че не я харесвам. Би трябвало да е забелязал, че на партито не си направих труда да разговарям с нея, нито пък я поканих на сватбата.
— Мъжете никога нищо не забелязват. Винсент живее под един покрив с мен и никога не ме слуша какво му говоря.
— Госпожица Фарнел трябва да си замине. Ще кажа на Майкъл, че тя трябва да изчезне. Знам какво ще направя! Ще му кажа, че искам да си обзаведа спалня в стаята, която тя използва, за да е готова, когато се оженим.
— Не, не бива да му казваш, че искаш отделна стая, преди да сте се оженили. Нищо ли не си запомнила от онова, което ти говорих?
— Да, сега си спомням. Наистина ми каза такова нещо. Все пак той не може да иска от мен да спя в неговата стая. Вие двамата с Винсент не спите в една стая, нито пък родителите ми.
— Понякога мъжете упорито държат на това и той сигурно очаква да му поставиш този въпрос.
— Ами тогава какво да измисля, за да принудя госпожица Фарнел да си замине?
Клодия се опита да прикрие раздразнението си. Ема беше красива, но не й достигаше интелигентност.
— Иди при него и му постави въпроса като негова бъдеща съпруга. Не остро, разбира се, но достатъчно твърдо, за да разбере какво имаш предвид.
— Да. Точно така ще направя! Ще му кажа, че докато тази жена не се върне в Тенеси, аз ще се чувствам нещастна.
— Добре. Като си тръгнеш от Уайтфрайърз, ела да ми разкажеш как е протекъл разговорът ви.
Майкъл се усмихна на Ема, когато я видя в салона.
— Гидиън ми каза, че имам гост. Не очаквах да наминеш насам. Опасявам се, че двете ми сестри ги няма. — Знаеше, че Ема отдава голямо значение на етикецията и че не би останала сама с него, ако няма друга жена.
— Знам — изчурулика Ема като малко момиченце. — Искам да разговарям насаме с теб. Сега сме сами, нали?