Тя огледа стаята, сякаш се страхуваше, че някой може да се е скрил и да ги подслушва.
— Да, сами сме — за малко да каже, че Джоди е отишла на езда, но навреме си даде сметка как би прозвучало това в ушите на Ема. — Днес изглеждаш чудесно. Този цвят е любимият ми.
Ема се усмихна и се изчерви. Перата на розовата й шапка кокетно се бяха увили около бузата й.
— Трябва да обсъдим нещо.
— Така ли? И какво е то? Мислех, че вече си решила въпроса с порцелановите сервизи.
— Това, което ще ти кажа, е почти също толкова важно. Поне за мен. Чувствам се нещастна.
— Ти нещастна! — той я изгледа изненадано. Мислеше, че толкова е погълната от плановете за женитбата им, че в главата й няма място за неприятни мисли. — Аз ли съм причината?
— Да. Разбрах, че госпожица Фарнел все още е в Уайтфрайърз. — Тя го погледна отдолу нагоре като кученце и запримига.
— Да, така е.
— Едно малко птиченце ми каза, че тя, като че ли, се е настанила тук за постоянно.
— Възможно ли е това малко птиче да се казва Клодия? — Знаеше, че сестра му е обезпокоена, но не беше очаквал да отиде при Ема.
— Нямам право да ти отговоря на въпроса. Дала съм дума — Ема пристъпи към него и започна да си играе с копринените ресни на дамската си чанта. — Колко време смяташ, че ще остане госпожица Фарнел?
— Нямам представа. Би било невъзпитано да й задам такъв въпрос — Майкъл се опитваше да не мисли, че Джоди изобщо би могла да си замине. Въпреки че бе сгоден за друга, той чувстваше как тази девойка непреодолимо го очарова. Опита се с усмивка да разведри настроението на Ема. — Не можеш да питаш един гост кога ще си тръгва. Съгласна ли си с мен?
— Никога не съм имала гости като госпожица Фарнел. Дори изобщо не мисля, че тя е наша братовчедка — Ема кокетно се нацупи. — След като си тръгнахте от партито, мама ме попита каква роднина ни е тя и аз бях затруднена да й отговоря. Тази Джоди внучка на братовчед ни Еймъс ли е?
— Възможно е. Не познавам добре роднините ни — беше се надявал, че никой няма да постави въпроса за точното място на Джоди във фамилията. — Имаме толкова много братовчеди, може ли човек да поддържа връзка с всичките?
— Клодия може. Тя възнамерява да пише на Еймъс и да го пита за госпожица Фарнел. Има нещо около нея, което не изглежда съвсем наред.
— Тя е изключително необикновена жена.
Майкъл си даваше сметка, че мисли за Джоди много повече, отколкото е редно за един сгоден мъж, но не можеше да се противопостави на това. Тя наистина беше необикновена.
Очите на Ема се напълниха със сълзи.
— О, Майкъл, толкова съм нещастна от всичко това.
Той се приближи до нея и я погледна загрижено.
— Плачеш ли? Станало ли е нещо, което да не знам? Какво ти е казала Клодия?
Тя постави ръце на гърдите му и се притисна в него.
— Сърцето ми се къса при мисълта, че ти си тук с нея. Нямаш представа какво говорят хората за нас.
Майкъл машинално я прегърна.
— С кого още си разговаряла?
— След като си тръгнахте от партито, всички започнаха да питат коя е госпожица Фарнел. Мъжете даже си намигаха, като произнасяха името й. Мислеха, че не виждам, но аз ги видях — тя вдигна лице към него и го погледна объркано. — Какво искаха да кажат с това, Майкъл?
Той се намръщи.
— Нямам представа — мисълта, че хората говорят разни неща за Джоди, го ядоса. Не беше сторила нищо лошо на никого. — Кои бяха там след нас? Уил Бро и кой още?
— Не, Уил си тръгна веднага след вас. Говорих с братята Терио и Джеймс Моутън.
— Ясно — тези мъже не бяха сред приятелите на Майкъл и се славеха с това, че се държат доста разпуснато, когато не са в обсега на деликатното въздействие на дамите. — Не бих се тревожил от това, което те говорят.
— Но аз не мога да не се тревожа от думите им. Ще ставам твоя съпруга и не желая името ти да бъде опетнено.
— Да бъде опетнено! Заради Джоди?
Той бе решил, че, представяйки я като братовчедка, нямаше да предизвика клюки. Ема рязко се отдръпна.
— Ти я наричаш само с първото й име? Както наричаш мен?
Брадичката й се разтрепери.
— Ема, прояви разум — каза той с успокоителна усмивка. — Тя е наша братовчедка!
— Дори мама се съмнява в това, а ти знаеш, че тя никога за никого не казва лоша дума — Ема сведе очи, — татко дори предположи, че тя може да е дошла тук, за да си търси съпруг, и е възможно да има предвид теб.
Майкъл отпусна ръце и се обърна настрана.
— Не вярвам на ушите си. Всичкото това е било казано зад гърба ми по отношение на една гостенка в Уайтфрайърз? Много ми се иска да се видя с баща ти.
Усети как започва да го обзема гняв и се опита да го възпре. Ако щеше да се жени за Ема, никак нямаше да е уместно да търси сметка на баща й.