Ема тропна с крак и къдриците й се разлюляха.
— Искам да я изпратиш да си върви, още днес! — наведе се, зарови лице в ръцете си и се разплака. — О, Майкъл! Виждаш ли какъв смут внася тя?
Майкъл отново я прегърна. Досега не беше виждал Ема да проявява чувство, което дори бегло да напомня на гняв, и видът й извика усмивка на лицето му — приличаше на коте, което съска, и се прави на свирепо.
— Хайде, хайде, не плачи. Не мога да понасям да гледам разбитото ти сърце.
Тя вдигна лицето си и той видя, че очите й бяха по-сухи, отколкото предполагаше.
— Значи ще я изпратиш да си върви?
Влажните й очи блестяха с надежда.
— Не, Ема. Не мога да направя това и да остана джентълмен. Убеден съм, че и ти не би искала да ме видиш като грубиян.
— Тя може да се премести в къщата на Камила. Там има достатъчно място за нея. Не е необходимо да е тук в Уайтфрайърз — разтреперано тя си пое дъх. — Бях решила след ден-два да пренеса малко багаж. Нали разбираш, чаршафи, бельо, съдове и сребърни прибори за хранене — ей такива неща — тя сведе глава и се заигра с едно копче на жилетката му. — Ще бъде нещо като начало на семейния ни живот.
— Можеш да го направиш и без Джоди да напуска къщата.
— Моля те да престанеш така фамилиарно да говориш за нея. Това ме тревожи.
— Ема, струва ми се, че ставаш ревнива — това откритие просто го порази. — Затова си толкова разстроена! Ревнуваш ме от Джоди!
— Имам всички основания за това. Ако татко е прав, и се окаже, че тя наистина е дошла тук, за да си търси съпруг, какъв по-добър избор може да намери от теб?
— Ако всичко опира до това, мога да те уверя, че Джоди — госпожица Джоди — не е дошла тук, за да си търси съпруг. Тя няма никакво намерение да се омъжва, за когото и да е от Джоакуин, нито изобщо да остава тук.
— Тя ли ти каза това?
— По заобиколен начин. Тя не иска да се обвързва с нас и не търси постоянно място в моя дом.
Успя да скрие от Ема колко трудно му беше да направи това признание.
— Бих искала да ти вярвам. Много ми е неприятно да ти го кажа, Майкъл, но някои жени… ами… някои жени лъжат — погледна го сериозно с невинните си очи. — Знам, че ти е трудно да повярваш, но е така.
— Не съм толкова наивен, както изглежда си мислиш. И преди съм чувал лъжи. Имам основание да вярвам, че госпожица Джоди ми е казала истината.
Очите на Ема се напълниха със сълзи.
— Господи, какво ще стане с мен, ако те загубя? — попита тя с най-тъничкото си гласче.
Майкъл я притисна до себе си, но не изпита вълнението, което чувстваше по-рано, когато я прегръщаше. Ако сега изобщо изпитваше нещо, то беше по-близко до съжаление. Намръщи се и се опита да не диша в перата на шапката й. Ема беше най-приемлива за негова съпруга и той наистина бе повярвал в това, надявайки се, че с течение на времето между тях щеше да се появи и любов. Дори понякога си мислеше, че любовта им наистина се заражда. Сега обаче не чувстваше към нея нищо повече от онова, което изпитваше към едната от сестрите си. Не трябваше ли да усеща някаква тръпка, когато прегръщаше жената, за която възнамеряваше да се ожени, още повече, че тя бе проявила смелост и, нарушавайки нормите на приличие, бе дошла в къщата му без придружителка?
Джоди беше излязла с намерение да поязди. Беше свикнала да води по-активен живот от този в Уайтфрайърз и търсеше начин да остане сама, за да си намери някакво разнообразие. Уайтфрайърз беше пълен с хора, но, въпреки това, тя сякаш изпитваше истинска клаустрофобия. Никак не й бе лесно да убеди коняря, че ще язди като мъж, а не седнала на една страна върху седлото. Той се опита да й възрази, но тя беше непреклонна. Само това й оставаше — да падане от коня и да си счупи ръка или крак. Преди да потегли обаче, тя се сети, че е забравила да каже на Майкъл, че ще се върне за обяд, и се върна обратно в къщата.
Когато влезе вътре, усети, че слугите тайно я наблюдават. Знаеше, че всички те се питаха коя е, откъде е и не знаеха дали да се боят от нея, или не. Беси очевидно вече не се страхуваше от нея, но се противопоставяше на всичките й опити да се сприятелят. Джоди не забравяше, че негърката все още помни робското си минало, което несъмнено бе оставило следи в психиката й, но се надяваше да я завладее с идеята за равенство. В нейното време, мислеше си тя, двете с Беси биха били приятелки.
Мина по коридора и надникна в библиотеката, но не намери Майкъл там. Отвори уста да го извика, но нещо я спря. Вместо това отиде до салона и надникна през открехнатата врата.
Майкъл беше там. Стоеше прав и бе прегърнал Ема. Гледаше я с усмивка, а Ема беше вперила очи в него, сякаш виждаше единствения мъж на земята. Дъхът на Джоди спря и тя чу как сърцето й лудо заби. Стоеше, без да се помръдне.