Но очевидно и Ема беше влюбена в него или поне го искаше за съпруг. От своя страна Майкъл също желаеше Ема, иначе нямаше да й предложи брак. Джоди си каза, че колкото по-скоро се сблъска с фактите, толкова по-скоро ще е в състояние да приеме това, което има да става. Беше прекалено почтена, за да се опита да отмъкне Майкъл от годеницата му, но и любовта й към него беше твърде силна, за да махне с ръка, и да остави нещата да се развият в посоката, в която бяха тръгнали. „Ех, само да не беше влюбен в Ема — помисли си тя, — всичко щеше да е съвсем различно.“
Може би беше предопределено Майкъл да се ожени за Ема. Може би този брак се вписваше в някакъв грандиозен план, непостижим за човешкото съзнание. Може би пристигането на Джоди действително не беше нещо повече от злополука и тя наистина щеше да провали божествения план, ако заживееше тук.
От друга страна, как бе възможно Майкъл да обича такава празноглавка като Ема? По време на партито в Оъкс Джоди не я чу да каже нищо умно. Ема беше като малко момиченце, което разиграва маскарад, и се прави на голяма, но само за момента. Джоди не можеше да си представи, че Ема би имала достатъчно ум в главата си, за да поведе с Майкъл разговор за нещо наистина смислено.
Внезапно тя спря и конят провеси глава през рамото й, подканяйки я сякаш да го погали. Докато разтриваше кадифената кожа над ноздрите му, Джоди въздъхна:
— Ех, приятелю, радвай се, че си кон. Никак не е лесно да си човек. Особено, когато не знаеш как ще се развият някои неща.
Ако Майкъл се оженеше за Ема, което той явно щеше да направи, в случай че Джоди не се намесеше, потомците му щяха да са измрели, преди тя да е закупила имението. Ами какво щеше да стане, ако, вместо за Ема, той се оженеше за нея? Дали нямаше да имат деца, произхождащи от различни времена? Деца, които биха могли да родят други, които ще обичат Уайтфрайърз също както Майкъл и Джоди?
Тя закрачи назад към ливадата и се загледа през полето към Уайтфрайърз. Самотен конник се движеше по посока към Оъкс. Нямаше съмнение, че това е Ема, и Джоди бе доволна да види, че си е тръгнала. От това разстояние Уайтфрайърз изглеждаше съвсем тих и спокоен. Докато тя наблюдаваше, Майкъл излезе от къщата и прекоси двора към работилницата на ковача. Беше твърде далеч, за да различи лицето му, но все пак го позна по походката.
Прииска й се или изобщо да не се бе появявала тук, или да е сигурна, че ще остане завинаги. Ясният поглед върху положението й щеше да й помогне да се справи с любовта си към Майкъл. Ако беше предопределено да го напусне, за него щеше да е истинска трагедия да я обича така силно, както го обичаше тя.
Десета глава
Уил Бро седна до Джоди на стъпалата пред входа на къщата и й се усмихна.
— Не мога да ви опиша колко съм щастлив, че дойдохте в Джоакуин. След като Ема се сгоди, аз реших, че завинаги ще трябва да остана ерген.
Джоди се усмихна. Не можеше да скрие, че тактиката му я забавлява.
— Нямам намерение да се омъжвам за когото и да било, особено за човек, който, за по-малко от седмица, ми прави вече второ предложение. Какво бихте направили, ако приемех?
— Бих изкрещял, че съм най-щастливият мъж, и бих помолил Майкъл да ми стане кум.
— Бива си ви, както казваме там, откъдето идвам — Джоди се загледа в алеята към главния път. Ранната есен беше обагрила нежните евкалипти в златно и червено, но останалата част от гората си оставаше наситено зелена.
— Кажи ми, Уил, какво правят жените във вашия край, които са решили да не се омъжват?
— Остават да живеят при родителите си и се превръщат в изкуфели лелки.
— Ами ако нямат родители?
Той се замисли за момент.
— Предполагам, че тези, които не постъпят в манастир, остават да живеят сами и работят като шивачки или продавачки, за да се препитават. Защо питаш?
— Просто от любопитство.
— Най-малко ти можеш да се тревожиш, че ще останеш стара мома. Та ти си в разцвета на младостта. Освен това аз ще се оженя за теб и ще те спася от самотната старост.
— Започва да ме обхваща желание да ти пристана на ума, за да видя колко бързо ще се откажеш от намерението си — хвърли поглед към скута си и оправи дантелата, която обточваше един набор на роклята й. — Какво говорят хората за мен?
Уил я погледна и се усмихна.