— Цял живот проектирам къщи — с известно раздразнение каза Майкъл. — Онази стая гледа на север и се нуждае от по-топъл цвят. Иначе онзи, който живее в нея, ще умре от студ.
— Прав си, но слънчогледите са толкова грозни, че просто нямам думи.
— Там, откъдето идваш, не ви ли учат да бъдете по-тактични?
— Учат ни на добър вкус. В колежа изкарах курс по вътрешно обзавеждане и ти казвам, че на тези слънчогледи просто не им е мястото тук.
— Колеж! — възкликна той и я погледна недоверчиво. — Учила си в колеж!
— Разбира се, че съм учила в колеж. Струва ми се, че вече ти казах за това.
— Не, не ми беше казвала. В кой колеж си учила?
Той й се усмихна, сякаш се шегуваше с нея.
— В Луизианския щатски. А ти в кой си учил? — върна му го тя.
— В Нотр Дам. Може би си чувала за него?
Тя го погледна изненадано. Никога не й беше минавало през ума, че Майкъл е завършил колеж, и то на север.
— Там ли получи прогресивните си идеи за робството?
— Не, аз съм способен на свои собствени идеи.
— Не исках да те обидя. Ние просто спорим.
— Ако беше мъж, можехме и да спорим. Необходимо ли е да ти напомням, че Уайтфрайърз е мой дом, и ако поискам, мога да боядисам стените дори и в лила.
— Това ще е по-добро от слънчогледите.
Майкъл се ядоса.
— А ти какво предлагаш?
— В началото на двадесетия век някой ще постави в тази стая бледожълти тапети с розови рози. Когато свалях тапетите от стените, този модел особено ми хареса.
— А мина ли ти през ума, че тапетите, за които говориш, може още да не са създадени?
Джоди седна на бюрото.
— Не, наистина не помислих за това.
— Сега на мода са по-тъмните цветове и по-едрите щампи. Трябваше да прегледам десетки образци, докато намерих нещо по-добро от това, което сега е на стените.
Джоди скръсти ръце и се замисли, тропайки с пети по писалището.
— Ами ако ти нарисувам модела? Ще може ли някой да го откопира на тапетите?
— Това е възможно. Ако не намеря такъв човек в Шрийвпорт или Ню Орлиънс, ще изпратя поръчка в Париж.
— Ще изпратиш поръчка за тапети чак във Франция!
— Разбира се. Та нали аз съм французин — той посочи библиотеката. — Повечето неща на родителите ми са купувани в Париж. Не съм бил там от доста години, но зная към кого да се обърна.
— Ще ми трябва хартия и бои, за да направя модела.
— Ема има бои, които можеш да заемеш.
— Съмнявам се, че Ема би ми услужила с каквото и да било — понякога не й се вярваше, че Майкъл може да е толкова наивен. — Ние, двете с нея, не си допадаме особено.
— А би трябвало, тъй като може да стане така, че да се виждате често — при вида на упоритото й изражение, той добави: — Камила също има бои.
— И двете ли рисуват?
Майкъл я погледна озадачено.
— Всички дами рисуват, както и шият.
— Ще помоля Камила да ми заеме боите си. Що се отнася до задната стая…
— Тази за бебетата ли? Нея все още няма да я пипам. Не е на добро да се подготвя преди сватбата.
— Откога си суеверен?
Гласът й прозвуча сърдито, тъй като не й беше приятно да слуша за тази сватба. Напоследък бе забелязала, че трудно се владее, когато ставаше въпрос за брака му с Ема.
— Не, това не е суеверие, а здрав разум. Защо да се занимавам с бебешката стая, когато другите стаи се нуждаят от по-спешно внимание? След като реших да пребоядисам къщата в по-светли цветове, тъмните започнаха да ме дразнят.
Джоди продължаваше да го гледа ядосана.
— А не беше ли редно да се посъветваш с годеницата си, преди да предприемеш всичките тези промени?
— Вече го сторих. Ема предпочита стаите да останат в същите цветове. Не зная дали си спомняш, но в Оъкс те също са тъмни.
Благоприличието спря Джоди да му каже, че Оъкс й се бе видял неприятен във всяко едно отношение.
— Тогава защо правиш тези промени?
— Ема ми е годеница, но не може тя да решава нещата. Исках да я зарадвам, но след като не съм в състояние…
— Майкъл, има нещо, което трябва да обсъдим. Досега избягвах да говоря по този въпрос, ти също, струва ми се, но какво ще стане, ако никога не се върна в моето време?
Той помълча известно време.
— За теб винаги ще има място в Уайтфрайърз. Не виждам причини да не останеш да живееш точно там, където е твоят дом.
— Аз обаче виждам — прошепна тя.
Майкъл се изправи и застана пред нея.
— Има неща, които не подлежат на обсъждане. Когато ти се появи тук, моят живот вече беше предначертан и аз не мога да избягам от своите задължения.