— Ще дойде време, когато камините ще станат излишни, и къщата няма да се топли и охлажда само от циркулацията на въздуха.
— Как така? Нима хората ще започнат да си менят температурата като животните? Трябва да ти кажа, че много се съмнявам в това.
— Ние използваме централно отопление и климатична инсталация — отвърна тя. — Прозорците не се отварят през цялата година и никой не купува дърва за отопление, освен ако не обича вида на камината и на естествения огън.
Майкъл се усмихна и белите му зъби проблеснаха.
— Много ми харесва да разговарям с теб. Никога не зная какви ще бъдат следващите ти думи. Нищо чудно, че племенниците ми обожават твоите приказки.
— В момента не ти разказвам приказки. Това, което ти казвам, е самата истина. Къщите се охлаждат и затоплят с газ или електричество.
Майкъл продължаваше да се усмихва.
— Виждал съм демонстрация на електричество. Не е шега работа, дори може и да е опасно, но чак да се топлите и охлаждате с него, ми се вижда невъзможно.
Джоди въздъхна.
— Няма смисъл да ти обяснявам. Ти предварително си решил, че аз не зная какво говоря. Там, откъдето идвам, ти ще изглеждаш като шовинист и женомразец.
Майкъл стана от стола и седна до нея на писалището.
— Наистина ли? Жените наистина ли ще ме прокълнат?
Шеговитите думи и близостта му до нея моментално й въздействаха. Джоди знаеше, че трябва да се отмести, но вместо това продължи да говори.
— За себе си съм сигурна. Шовинистите ми действат като червено на бик, а за строителство на къщи зная колкото теб, ако не и повече. Да не говорим, че от гледна точка на твоя век, за тази дейност зная несравнимо повече.
— Това е прекалено удобен аргумент. Как бих могъл да го оспоря?
Беше съвсем близко до нея. Джоди си даде сметка, че Майкъл я предизвиква и че тялото й реагира точно, както той иска. Трябваше да се обърне и да излезе, веднага щом разбра, че той е в библиотеката.
— Все пак поне можеш да помислиш малко върху моя план. Това, че е различен, не означава, че е неосъществим. Ако приятелят ти има нужда от евтина къща, моят проект ще му свърши по-добра работа, отколкото твоята бисквитена кутия.
— Ето, виждаш ли сега кой кого обижда? Струва ми се че и ти си шовинистка.
— Жените не могат да бъдат шовинисти. Само мъжете са способни на това.
— Така ли? А какво тогава се казва за жена, която се мисли за по-умна, само защото е жена?
Джоди се намръщи.
— Доколкото ми е известно, няма такава дума.
— Ето, виждаш ли? Ти наистина си шовинистка. Доказах ти го.
— Нищо не си доказал. Не аз съм измислила езика.
— Така ли? Все пак някой трябва да го е измислил. Щом мъжете строят къщи, а жените учат децата да говорят, кой тогава измисля нови думи в езика?
— Никога не съм си задавала въпроса по този начин — тя се опита да намери слабост в доводите му, но не успя. Не беше свикнала с такива хитрости при воденето на разговор, а Майкъл и неговото поколение бяха ненадминати във воденето на спор.
— Ти ме объркваш.
— Нима? Не го направих нарочно. Просто ти представих друг начин на разговор. Там, откъдето идваш, хората не разговарят ли?
— Предпочитаме да гледаме телевизия и да играем разни игри.
— И аз обичам игрите. Какво е телевизия? Онази магическа кутия, за която ми разказа ли?
— Да. Само че не е магическа, а електрическа.
— Значи пак електричество. Изглежда напълно те е завладяло.
— Да беше слушал какво ти говоря, щеше да научиш много неща — смъмри го тя, за да потисне желанието си да го докосне. Стана от писалището и отиде до прозореца. — Би могъл да изпревариш времето си. Аз съм в състояние да те направя богат човек.
— Аз вече съм богат — възрази й той, стана и отиде до нея. — Аз съм собственик на земя, която се простира, докъдето ти стига погледът. Уайтфрайърз е най-богатата плантация в цялата енория. Не ми трябва електричество. — Протегна ръка и отметна косата от лицето й. — Макар че, да си призная, приятно ми е да науча нещо повече за него.
Докосването му я възпламени и дишането й се ускори. Джоди не можеше да разбере защо се чувстваше така всеки път, когато се озовеше близо до него. Не, дори не бе необходимо да е близо до него. Чувстваше се по същия начин, когато чуеше гласа му от съседната стая, или когато го видеше да язди през нивите на коня си.
Опита се да поведе разговора в по-безопасна посока:
— Продължавам да се чудя как си се спасил от Гражданската война. Могъл си да изгубиш всичко.
— Не Гражданска война, а Войната между щатите. Гражданска я наричат янките. По онова време обаче, ние вече се бяхме отделили, така че това не беше гражданска война.