Без да разговарят повече, се върнаха при конете. Джоди хвана юздата, стъпи в стремето и тъкмо щеше да скочи на седлото, когато Майкъл я спря:
— Ако останеш тук, аз ще се погрижа за теб. Зная, че не искаш да живееш в Уайтфрайърз, когато Ема стане негова стопанка, но мога да ти купя къща в града и да ти плащам сметките.
— Никога не бих ти позволила такова нещо.
— Но аз ще настоявам. Всеки, който се смята за джентълмен, би сторил така.
Тя го изгледа. Вятърът раздвижи черните му коси. Слънчевите лъчи галеха с топлата си ласка кожата му. Джоди изпита непреодолимо желание да го прегърне.
— За какво си мислиш, като ме гледаш така? — попита тихо той.
Джоди сведе очи.
— Няма значение.
Майкъл прокара пръсти по брадичката й и я повдигна нагоре, при което тя отново го погледна в очите.
— Имам чувството, че мислиш за нещо което би могло да промени живота и на двама ни.
— И да е така, никога не бих ти го казала.
Тя се надяваше, че той няма да настоява. Трябваше да е почтена към него и да не му казва неща, които той би съжалил да чуе.
— Ти си като дете, намислило си нещо тайно, което много иска да се сбъдне, и затова го крие от всички. Има моменти, в които такива желания не могат да се сбъднат. Някои тайни не бива да се пазят.
Тя наведе глава и го погледна.
— Какво говориш, Майкъл? Нима наистина искаш да ти кажа за какво мисля?
За миг, той като че ли, щеше да каже „да“, но после се отдръпна.
— Както искаш. Може би си права, че някои желания просто не могат да се сбъднат и затова не бива да се казват.
— Ти постоянно ме объркваш — каза тя. — Никога не мога да разбера какво точно искаш от мен.
— И аз самият съм объркан. Така е още откакто ти се появи.
— Съжалявам, ако аз те обърквам. Не съм имала такова намерение.
Тя скочи на коня.
— Аз не се оплаквам.
Преди Джоди да бе успяла да види лицето му и да разбере какво искаше да каже, той се обърна, яхна коня си и се насочи към Уайтфрайърз.
Дванадесета глава
— Майкъл, надявам се че няма да ме помислиш за нахална, но искам да говоря откровено с теб — каза Клодия, докато поемаше чаша горещо кафе от Гидиън.
— Моето впечатление е, че ти винаги си го правела — отговори брат й с усмивка.
— Не се дръж несериозно. Като твоя сестра, чувствам, че е мое задължение да те напътствам, както би направила нашата бедна майка.
— Какво съм направил този път?
Той се опита да прозвучи безгрижно и да не се мръщи. Ненавиждаше, когато Клодия се заемаше да ръководи живота му. Никога не постигаха съгласие за това, какво би следвало той да прави.
— Много добре знаеш, за какво намеквам. Става въпрос за госпожица Фарнел. Присъствието й в този дом е скандал.
Майкъл не можа да прикрие раздразнението си от тези нейни думи в изражението на лицето си.
— Трябва да ти напомня, тя е гост в моя дом.
— Точно така! Вие двамата ще станете сензацията на енорията. Не може да гостува в дома на ерген, без да очаква, че хората няма да започнат да приказват за това. Знаеш какво правят клюките тук.
Майкъл кимна на Гидиън, който излезе от стаята и затвори плътно вратата зад себе си.
— Слава Богу, че Джоди отиде да язди, иначе можеше да чуе какво каза. Вие всички се занимавате само с това, да поставяте под съмнение достойнството й!
— Никога не съм го правила. Исках да кажа, че ако тя наистина е жена с достойнство, би трябвало да се държи по-благопристойно.
— И мислиш, че майка би ми дала такъв съвет? Никога не би го направила. Всички гости винаги са получавали гостоприемството на Уайтфрайърз, дори и тези, изпаднали в бедствено положение. Не си ли спомняш, когато пристигна братовчедът Алсайд с четири от децата си, и остана тук почти три години?
— Това беше съвсем различно. Съпругата му беше починала и той беше изпаднал в трудно положение. Освен това, тогава къщата беше пълна с много хора, и всичко беше съвсем различно от сега, когато ти си сам в компанията на госпожица Фарнел — Клодия енергично кимна с глава. — На мястото на Ема, не бих позволила такова нещо. Тази Ема е светица!
— Това, че е светица, няма никакво отношение в случая. Между Джоди и мен няма нищо, което тя да не би могла да научи.
Това не беше съвсем вярно. Той си спомни за целувките, които си бяха разменили с Джоди. Тези целувки така му бяха подействали, че по нищо не можеха да се сравнят с целомъдрените докосвания на устните на Ема.
— Никой не го е грижа дали си невинен, или не. Това, което се вижда, не говори в твоя полза и само то има значение. Абсолютно недоумявам как може семейството на госпожица Фарнел да одобрява това, което тя прави. Между впрочем, не съм убедена, че изобщо ни е роднина, а ако наистина ни е такава, то е твърде далечна, за да считаме, че имаме родствена връзка с нея.