— Вземи това!
Джоди се поколеба. Не гореше от желание да се докосва до предмета.
— Не, благодаря ти. Не мога да приема подарък.
Айуила й я подхвърли и Джоди инстинктивно я улови. Айуила се изсмя, сякаш за да всее страх в душата й.
— Сега си върви.
— Доскоро виждане.
Джоди се отдалечи.
Щом зави зад олеандровите храсти и се скри от очите на Айуила огледа топката. Повърхността й беше облепена с някакво вещество с ръждив цвят, по което с остър предмет беше изрисувано грубо подобие на жена и бяха изписани неразбираеми знаци, каквито Джоди никога досега не беше виждала. Какво ли представляваше това нещо и какво трябваше да прави с него.
Преди да стигне задния вход видя Беси, която тичаше по стълбите, за да я посрещне.
— Госпожице Джоди, ах, госпожице Джоди! Нима сте били при бараката на Айуила?
Беси изглеждаше ужасена.
— Сила ви е видяла и дойде да ми каже — Беси видя черната топка и се отдръпна. — Какво е това, което държите в ръката си?
Джоди отново погледна предмета.
— И аз не знам. Айуила ми я подхвърли, след което ми каза да си вървя. Искаш ли да я разгледаш?
Тя протегна топката към нея. Беси отскочи назад.
— Хвърлете я, госпожице Джоди! Хвърлете я, колкото можете по-далеч! Това е омагьосана топка!
— Омагьосана топка ли? Никога не съм чувала за такова нещо. Какво е предназначението й?
— Тя носи смърт! Само да се докосне до цветната леха пред къщата и ще причини смъртта на някого в нея. За Бога, госпожице Джоди, бързо се избавете от нея! Внесете ли я вътре, не се знае какво ще се случи.
Джоди не беше чак толкова храбра, колкото се представяше. Топката беше най-грозната вещ, която беше виждала, и като че ли излъчваше нещо зловещо. Въпреки това не можеше да допусне, че Беси ще я види изплашена.
— Това е просто черен восък със знаци по него.
— Не, не е просто това. Баба ми е разказвала за тези неща. В черните свещи се съдържа проклятие. Айуила стопява восъка, оформя го на топка около парче човешка кожа и го пуска да плава в кръв. След това написва върху нея проклятие за човека, за когото то е предназначено, и намира начин да вкара топката в неговата къща. За малко и вие да я вкарате вътре.
— Ама откъде Айуила би могла да намери човешка кожа? — съвсем разумно запита Джоди, но ръждивочервените ивици наистина приличаха на кръв.
— Може да е използвала нещо друго, което е също толкова ужасно. Моля ви, госпожице Джоди, не стойте там с това нещо в ръка.
Джоди отиде при оградата на двора и хвърли топката далеч в пасбището.
— Ето. Така по-добре ли е?
Беси избърса капките пот, които бяха избили по челото й, макар че денят беше доста хладен.
— Измийте си ръцете, преди да влезете вътре, за да не би нещо да се е полепило по тях.
Джоди погледна ръцете си.
— С удоволствие. Наистина имаше нещо мръсно и грозно в тази восъчна топка.
Беси отиде с нея при външната помпа и я задвижи, докато Джоди държеше ръцете си под водната струя.
— Не съм чувала някой досега да е ходил при бараката на Айуила, освен ако не е бил повикан от нея. Не се ли уплашихте?
— Тя е просто една нещастна старица, която вероятно не е съвсем с всичкия си, и умее да разиграва представления — каза Джоди, но все пак не можеше да се отърси о тревожното чувство, което я бе завладяло. — Нищо чудно, че понякога вуду заклинанията се осъществяват. Аз не им вярвам, но още треперя — и за да обясни състоянието си, тя продължи: — За да имат те сила, трябва наистина да вярваш в тях. Човешкият ум с готовност осъществява всякакви чудеса, които са заложени в него.
— Нищо не разбирам от тези работи, госпожице Джоди, но съм виждала вуду магия да действа и на човек, който дори не е знаел, че е направена срещу него. С такова нещо шега не бива.
Негърката внезапно усети, че разговаря с Джоди като с равна, при което бързо затвори уста, и сведе поглед.
Джоди разбра на какво се дължи внезапният й изблик на почтителност, но се направи, че не го забелязва.
— Коя е твоята барака, Беси?
— Онази, която е най-близо до дъба. Пердетата на прозорците са на сини и бели карета.
— Да, забелязах ги. Много са хубави.
Беси срамежливо се усмихна.
— Направих ги от една моя стара пола.
— Камила ми каза, че си добра шивачка и би могла да ми ушиеш няколко рокли. Купих плат от магазина.
— Да, госпожо, с удоволствие ще ви ги ушия. Не мога, разбира се, да бродирам така изящно както госпожица Камила и госпожица Клодия, но мога да шия всякакви дрехи.
— Ще ме научиш ли?