Беси я погледна така, сякаш помисли, че Джоди се шегува с нея.
— Да ви науча да шиете?
— Никога не успях да се науча и сега се срамувам да си призная пред Камила и Клодия.
Това беше съвсем близо до истината. Камила наистина разбираше от мода, но Джоди се съмняваше, че някой тук би могъл да проумее доколко различна бе тя от останалите.
— Майка ви не ви е научила да шиете! — възкликна Беси, постави ръка на хълбока си и се втренчи в Джоди. — Дори и един шев?
— Ще ме научиш ли? Имам плат, но нямам никаква представа как се крои рокля и как се съшиват отделните елементи.
— Разбира се. Мога да ви науча.
Беси все още продължаваше да я гледа, сякаш подозираше, че се шегува с нея.
— Благодаря ти. Бихме могли да се съберем днес следобед.
Докато влизаше в къщата, Джоди усети, че Беси все още не сваля поглед от нея. Хвърли поглед към пасбището отвъд оградата и потрепери.
— Направих точно както бяхме решили — каза Клодия на Ема, когато седнаха във вътрешния салон на Оъкс. — Направо заявих на Майкъл, че незабавно трябва да се освободи от присъствието й.
Ема постави една мида върху кутията, която украсяваше, и намаза с лепило мястото за следващата.
— А той какво каза?
— Знаеш го какъв е. Майкъл никога не казва какво мисли. Аз обаче бях категорична, че трябва да направи нещо.
Докато притискаше розовата мида в лепилото, Ема каза:
— Не знам какво да кажа. Майкъл умее да бъде извънредно упорит. Понякога дори си мисля, че действа така за да изпита търпението ми.
— Всички мъже са такива и тъкмо затова трябва винаги да ги държим под око.
Ема я стрелна с поглед.
— Нали все още не са влезли в устата на хората?
— Не са, но скоро и това ще стане. Майкъл ще го разбере и без да му се казва. Мисля, че си права. Съмнявам се, че изобщо сме някакви роднини с госпожица Фарнел.
— Получи ли вест от братовчед ни Еймъс?
— Не, но я очаквам всеки момент. Ако някой ми пише, с молба да получи информация за лице, представящо се за член на рода ни, аз не бих се бавила с отговора.
Ема сви ръце в скута си и нацупи устни.
— Ами ако все пак се окаже, че госпожица Фарнел не ни е роднина? Ще излезе, че Майкъл е приютил в къщата си непозната жена. Това не ми харесва. Никак не ми харесва.
— Точно затова толкова държах да му кажа, че няма да търпим никакви подигравки. Сигурна съм обаче — продължи тя с чувство за справедливост, — че Майкъл не би я до пуснал в къщата си, ако не е бил убеден, че тя има право на това. Мъжете са толкова лековерни, че понякога са неспособни да преценят последствията от постъпките си. Ето например, онзи ден Винсент стъпи с калните си обувки на новия ми килим и дори не можа да проумее защо се разстроих толкова много.
— Все пак се изчисти, нали? Толкова е красив.
— Да, изчисти се, но това отне на Берта цял ден, а тя имаше да върши и куп други неща — Клодия прокара пръст по кутията. — Ти умееш да правиш прекрасни неща. Ех, да имах твоите способности.
Ема се усмихна и се изчерви.
— Благодаря ти, но не мисля, че ме бива особено за такива работи — направи пауза, за да залепи следващата мида. — Онзи ден ходих в галантерийния магазин и знаеш ли кой ме обслужи? Онзи ужасен продавач, Джордж Пърси.
— Пази боже! Много ми се иска да го махнат оттам. Просто не мога да си наложа да се държа възпитано с него — за момент сбърчи нос, сякаш бе усетила миризмата на помадата му. — Не казвай, че се е опитвал да те заговаря.
— Разбира се, че се опита — Ема разтвори широко очи и зае възмутено изражение. — Всъщност предложи ми дантела за роклята, която купувах, и подходящи ръкавици — тя се замисли за момент. — Наистина бяха подходящи.
— Че какво от това? Просто не мога да го понасям да се върти около мен.
— И аз. Много ми се иска да кажа на Майкъл, че господин Пърси ми е противен.
Обхваната от любопитство, Клодия се наведе напред.
— Да не би да се е опитал да се държи нагло с теб? Ако е така, баща ти трябва да каже на работодателя му.
— Не, не. Искам да кажа, че ми направи няколко комплимента, но това не би могло да се приеме като наглост, нали? Той говори с такъв ужасен акцент, че не разбирам и половината от онова, което казва.
— Напълно те разбирам какво имаш предвид — Клодия се усмихна и покри устните си с ръка. — Представяш ли си колко забавно би било, ако той се влюби в госпожица Фарнел, и тя в него?
Ема силно се изсмя.
— Великолепно! О, Клодия, ти наистина си извор на неизчерпаема мъдрост. Никога не бих измислила и половината от това, което ти идва наум!
Клодия въздъхна.
— Както и да е, това са глупости. Наистина и двамата са непоносими, но по съвсем различен начин. Няма мъж, който би се заинтересувал от госпожица Фарнел с тази нейна странна коса и с мъжките й обноски.