— Не мислиш ли, че не привлича погледа на Майкъл?
— В никакъв случай. Той е влюбен в теб — Клодия изрече тези думи с такъв тон, сякаш беше изключено брат й да бъде привлечен от друга жена, след като веднъж бе дал дума на Ема. — Никога не съм казвала, че е симпатична. Напротив. Знаеш ли, съдейки по начина, по който се движи, ми се струва, че тя дори не носи корсет.
— Не носи корсет ли? — Ема зяпна с отворена уста. — Искаш да кажеш, че ходи само по долна дреха? Но това е възмутително!
— Е, може и да греша, но когато я видях последния път бях поразена от походката й.
Ема сложи ръка върху собствената си здраво пристегната талия.
— Бих се чувствала направо гола без корсет. И тя се разхожда пред Майкъл без корсет?
— Точно това е една от причините, паради която казвам, че не би привлякла погледа му. Без корсет дамската талия просто не заема необходимата форма.
— Боже Господи! — Ема изглеждаше потресена. — Не допусках, че може да е толкова… разпусната. Направо ще умра, ако се окаже, че действително сме роднини.
— Трябва да се отървем от нея, независимо дали ни е роднина, или не, Тя е твърде опасно изкушение за Майкъл.
— Но как да го направим? — попита Ема. Внезапно й хрумна нещо, отметна глава и се изсмя. — Можем да накараме старата Айуила да я прогони с магия!
Клодия се подсмихва.
— Спомняш ли си колко ни беше страх от нея?
— Трябва да си призная, че и сега се страхувам от Айуила. Веднъж да стана господарка на Уайтфрайърз и ще настоявам Майкъл да я изгони. Тя може да омагьоса и новородено — Ема престорено се изчерви. — Не биваше да казвам това.
— Няма нищо. Наоколо няма мъже. Ако помежду си не можем да говорим за тези неща, то какво остава пред други хора.
— Така е — Ема изглеждаше твърде впечатлена от думите на Клодия, сякаш в тях беше вложен изключителен смисъл. — Вярваш ли, че Айуила наистина може да прави магии?
— Празни приказки — отвърна Клодия и направи подигравателна гримаса, подавайки на Ема една особено красива мида, за да я залепи на кутията — Тя е просто една изкуфяла старица.
— Чувала съм, че е способна да прави странни неща. Когато Териот по невнимание й плати по-малко за яйцата и маслото, тя направи така, че кравата му престана да дава мляко.
Клодия сякаш изгуби своята самоувереност.
— Било е просто съвпадение. Аз не вярвам в заклинанията й.
— Нито пък аз. Поне не напълно. Но все пак нали знаеш, че някой отряза парче от плащаницата на стария Джонсън. Зилия каза, че видяла Айуила да се навърта край ковчега, и тъкмо нейните думи насочиха вниманието на хората към този факт. Че кой друг, ако не Айуила, би направил такова нещо?
— Мисля, че шивачката просто не го е съшила както трябва или по невнимание го е срязала. Как би могла Айуила да проникне в дома на покойника?
— Казват, че навсякъде може да проникне — прошепна Ема. — Когато преди няколко години беше ровено из онези гробове, най-често се споменаваше нейното име.
— Ема, та това е невъзможно. Айуила трябва да е седемдесет или осемдесетгодишна. Как би могла да разкопае един-единствен гроб, да не говорим за няколко? Не, шерифът каза, че това са били мародери, които са търсели трупове, за да ги продадат на лекарите.
— Може и да го е казал, защото не успя да докаже, че това е работа на Айуила, а все пак е трябвало да направи някакво изявление.
— Хайде, стига толкова. Започват да ме побиват тръпки от твоите думи — Клодия разтри рамене. — Ама че мъртвешки разговор.
— Извинявай. Наистина бе ужасно от моя страна да говоря такива отвратителни неща — Ема отново се зае с кутията и мидите. — Мразя да говоря за грозни неща. Защо не може всичко да бъде красиво и мило?
Клодия я стрелна с очи. Понякога изблиците на невинност и благопристойност на Ема бяха трудни за възприемане дори от нейната приятелка, която добре знаеше колко много я бива да клюкарства за най-отвратителни случки.
— По-важно е да решим как да се отървем от госпожица Фарнел. Преди всичко, не мога да разбера защо е дошла тук. Не може да се каже, че връща семейна визита. От години никой от моето семейство не е посещавал роднините ни в Тенеси. Никога не съм познавала повече от четирима-петима от тях.
— Ако аз бях гостенка, не бих отседнала там, където не съм желана — каза Ема лицемерно. — Не бих понесла да създавам главоболия на другите.
— Не всички се толкова благовъзпитани като теб.
Ема мило се усмихна.
— Клодия, от твоите уста излизат най-милите думи. Наистина е така. Не съм имала по-добра приятелка от теб. Като си помисля, бих казала, че щеше да е по-логично да съм приятелка с Камила, защото сме почти връстници. Не е ли странно това?