Клодия, която вече беше започнала да се засяга, когато станеше въпрос за годините й, изтърси доста безцеремонно:
— Точно така? Човек не знае какво да мисли.
— Ами ето например този отвратителен продавач на ръкавици. Преди войната нито в Джоакуин, нито в цялата енория можеше да срещнеш човек като него, а сега политическите авантюристи са навсякъде. Мислиш ли, че господин Пърси някога ще преметне на рамо пътната си чанта, и ще си замине?
— Нямам представа, но мога да те уверя, че си имам достатъчно свои грешки, за да се сещам за Джордж Пърси.
— И аз съм така. Той просто е ужасен. Би ли ми подала онази розова мида? Благодаря ти.
Клодия разклати таблата с мидите, за да намери още розови.
— На твое място бих предпочела да прекарвам повече време с Майкъл, отколкото да правя разни красиви неща, поне докато дойде сватбата. След това подобно старание не е необходимо, но преди сватбата това блазни мъжете. Не че Майкъл ще те зареже. Той никога не би проявил такава жестокост, но може да се изкуши да се отдаде на някакъв флирт. Особено сега, когато госпожица Фарнел е под носа му.
Върху лицето на Ема се изписа такова изражение, сякаш бе потънала в дълбок размисъл.
— Знам, че си права, но не мога винаги да ходя по петите му. След като му казах впечатленията си от отминалото парти, просто нямам какво друго да говоря с него. Мъжете не могат да водят разговор за нищо интересно: нито за кройката на някоя рокля, нито за модела на някоя шапка — тя отметна глава настрана. — Казала съм му за чувствата си към него, или поне достатъчно ясно съм му ги показала, за да може той самият да се досети какви са те.
— Не може да се разчита само на това. Майкъл понякога е ужасно невъзприемчив.
— Може би все пак трябва да отидем при старата Айуила.
— Ема!
— Опитах всичко останало.
— Не, не си. Ти си длъжна да кажеш на Майкъл, че, ако не накара госпожица Фарнел да напусне къщата му, ще си навлече гнева ти и едва ли някога ще му простиш.
Очите на Ема се напълниха със сълзи.
— Не мога да издържа такава неприятна сцена. Като се намръщи, Майкъл става толкова страшен.
— Ами че ако ти се плашиш само от някакво си нищо и никакво намръщване, как тогава ще бъдеш в състояние да му стъпиш на шията, когато се ожените? — възрази й Клодия. — Ема, няма да е зле да приемеш съвета ми и да се научиш на това още отсега, преди той да те е свикнал да приемаш всичко, което поиска. Ако допуснеш това, ще бъдеш нещастна!
— Права си. Ще се опитам да направя това, което казваш.
Ема кимаше, сякаш бе дете, което наставляват. Клодия се усмихна. Нямаше да й е лесно да обучи Ема как да контролира съпруга си, но знаеше, че един ден тя щеше да й бъде признателна за това.
Тринадесета глава
— Много се тревожа, Камила, Никак не ме бива да общувам с хората.
— Е, не може да се каже, че от време на време не разменяш по някоя дума с околните. Освен това на партито, организирано от Ема в Оъкс, се запозна с всички дами.
Джоди крачеше из салона в дома на Камила.
— В такъв случай трябва да ти кажа, че те не ме одобряват. Не искам да говоря лошо за приятелките ти, но не бих казала, че се държаха особено добре с мен.
— Това е, защото са останали изненадани да те видят, че пристигаш заедно с Майкъл. Сега, когато вече всички знаят, че си наша братовчедка и че ще останеш тук, ще те посрещнат гостоприемно, ще видиш.
— Продължавам да мисля, че не трябваше да идвам. За какво ли бих могла да разговарям с тях? Знаеш каква ужасна шивачка съм. Защо изобщо се съгласих да участвам в това шивашко парти?
— Не е точно парти, или поне не е истинско парти. Събираме се всяка сряда, за да шием за бедните или за разпродажбите в полза на църквата.
— Камила, ще разберат, че не съм никаква шивачка още в момента, когато вдяна конеца в иглата. Ако въобще успея да го сторя. Беси се опита да ме научи, но аз просто нямам дарба да шия.
— Това е, защото късно си започнала да се учиш — отвърна Камила и поклати глава. — Още не мога да проумея защо никога не си се научила. Слугите ти ли са шили всичките ти дрехи?
— Никога не съм имала слуги. Всичките си дрехи купувах готови от магазина.
Камила й хвърли съчувствен поглед.
— О, Джоди, толкова съжалявам. Е, сега ще можеш да се сдобиеш с някои наистина хубави дрехи. Беси те учи на основните неща, а аз ще ти покажа някои тънкости в шиенето, така че за съвсем кратко време ще си направиш прекрасен гардероб.
Джоди отвори уста да каже, че едва ли ще може да си ушие такива хубави дрехи, като тези, които е купувала, но се отказа. Камила беше виждала само избелелите джинси и блузата й, които тя носеше само когато работеше в къщата. Никога нямаше да повярва, че Джоди има нещо по-хубаво, тъй като просто не знаеше какво да каже за облеклото, което беше видяла.