Камила кимна.
— Да, миналата година го използвах за покривката. Показвам на Джоди как да прави дантела „Батенберг“.
Кейти вдигна изненадано очи.
— Нима тя не знае?
— Миналата година Джоди изкара много лоша треска, поради която забрави някои неща, като шиенето и бродирането — замаза неловкото положение Камила.
— Колко ужасно! — възкликна Кейти. Останалите жени закимаха в знак на съгласие. — Сигурно е било мозъчно възпаление. Нали си спомняте, че Лютър Харисън изкара такава треска и забрави името на жена си и как да събира и изважда числа.
— Да, беше много тъжно — обади се Нанин.
Камила беше споменавала за нея като за близка приятелка и тя наистина се чувстваше тук съвсем като у дома.
— Опал Лу ми каза, че най-големият им син е трябвало да поеме семейното счетоводство.
— Никога не ценим здравето си, докато не видим някой, който е имал по-малко късмет от нас — обобщи Кейти всеобщото мнение. — Самата Опал Лу не е съвсем добре напоследък. Съмнявам се дали ще може да дойде днес.
— Това е много тъжно — каза Камила, а на Джоди обясни: — Опал Лу е сестрата на нашия по-възрастен пастор, отец Греъм.
Джоди кимна. Тя ходеше всяка неделя на църква с Майкъл и семейство Галиър, но винаги внимаваше да не направи някаква грешка по време на службата, затова не беше обърнала достатъчно внимание на проповедниците. Нанин се усмихна и каза:
— Ще ти помагам с всичко, каквото мога, Джоди. Считай и мен за своя братовчедка. Камила и аз толкова често сме заедно, че се чувствам като част от фамилията й.
— Ти наистина си част от фамилията ми — каза Камила. — Много добре си спомням, че баба ти се е оженила за трети братовчед на Девър, което означава, че сме в родствени връзки.
Джоди се чудеше как е възможно човек да се оправя сред цялата тази бъркотия от братовчеди и полубратовчеди и да определя кой с кого е роднина.
— Като дете не бях близка с никой от братовчедите, а сега ми се иска да беше обратното. Вие всичките изглеждате роднини.
— Не си била сред роднините си? — възкликна Кейти. — Как е възможно такова нещо?
Камила бързо се намеси.
— В Тенеси има много планини и това затруднява пътуването. Нали така. Джоди?
— Да. Пътува се трудно.
Тя си каза да не споменава нищо повече за миналото си, тъй като можеше пак да попадне в затруднено положение.
— Вижте — обади се Нанин, надничайки към улицата през дантеленото перде, — пристига Ема. Знаех си, че ще закъснее.
— Тя винаги закъснява — порица я Кейти.
Очевидно не всичките бяха толкова близки, колкото изглеждаше отначало. Възможно бе, не всички да харесват Ема чак толкова, колкото Джоди бе допуснала в началото. Мнението й за приятелките на Камила значително се подобри.
Ема шумно нахълта през вратата, сякаш влизаше в собствения си дом.
— Здравейте! Надявам се да не съм закъсняла прекалено, но трябваше да се отбия в галантерията и в универсалния магазин, преди да дойда тук. Вече човек не може да разчита, че когато поръча нещо, ще го получи.
Когато видя Джоди, тя млъкна, после колебливо я поздрави.
— Здравей — отвърна й Джоди с повече увереност от нейната.
Знаеше, че Ема е поканена, но се надяваше да не дойде. Сега се почувства неудобно да бъде в една стая с годеницата на Майкъл.
— Много хубава рокля имаш — подхвърли Джоди, за да покаже дружелюбното си отношение към нея.
— Тази ли стара дрипа? — възкликна Ема и се огледа, като че ли беше изненадана да види какво е облякла. — Трябваше вече да съм я дала на прислужницата, но явно, не ми е останало време — после се обърна към останалите и каза: — Затънала съм до гуша в приготовленията за тази сватба. В универсалния магазин нямат подходящ сатен, а да не говорим, че да си избереш при тях дантели, е истинско мъчение. Мама казва, че ще се наложи да ги поръчаме от Франция. Човек наистина не може да намери нищо свястно в този град.
Джоди се обърна настрана. Не й беше приятно да слуша за наближаващата сватба. Взе плата и иглата. Камила й беше показала как да очертае модела върху плата и как да изреже отвора. Джоди се опитваше да обшие ръбовете.
— Какво работиш? — попита я Ема, приближи се до нея и погледна плата. — Това да не го е правила Матилда?
Жените се спогледаха.
— Не — отвърна Камила. — Това е работа на Джоди.
— О! — Ема пусна ръкоделието в скута на Джоди и, смеейки се звънко, каза: — Аз си помислих, че Матилда вече се е научила да прави дантели. Клодия ще дойде ли?
— Не — отвърна Камила, — изпрати човек да съобщи, че има главоболие и този път няма да дойде.
— Колко жалко — обади се друга от дамите. — Клодия, изглежда, често страда от главоболие.