Кейти кимна.
— Освен това, така не си длъжна да купуваш онова, което знаеш, че е направено от братовчедка или съседка. Никой няма да знае, чие произведение е купил, освен ако не го е видял преди това в нечий дом. Хайде да направим същото и в Джоакуин.
Джоди се заслуша в обсъжданията на жените, откъде да намерят подходяща кошница, но това като че ли не беше толкова важно за тях, колкото идеята, че ще въведат едно ново начинание. За първи път тя се отпусна, стана й приятно и повече не обърна никакво внимание на Ема.
Когато дамите си тръгнаха, Джоди разказа приказката, която беше обещала на децата на Камила, а после си тръгна и тя. „Все пак прекарах един чудесен ден“ — помисли си тя. Макар че продължаваше да се чувства неуверена все пак реши, че би могла да стане приятелка с Кейти и Нанин. Самочувствието й бе пораснало поради това, че се бе опитала да се пригоди към този свят, и тя си каза, че с помощта на Майкъл и Камила, ще успее да се представи поне като жена, която просто е малко ексцентрична.
Изпълнена с радост от постигнатото, Джоди реши да се опита да се сприятели и с Клодия, и насочи коня си към улицата, където Майкъл й беше казал, че живее сестра му.
Къщата на Клодия беше в края на града и надничаше кокетно иззад няколко бряста. Беше по-малка от Уайтфрайърз и като знаеше що за човек е Клодия, Джоди се запита дали това не я дразни. Дойде й наум, че може би тъкмо поради това Клодия се отнасяше към Уайтфрайърз така, сякаш все още живееше в него.
Върза коня си пред къщата и последва униформения прислужник, който изглеждаше още по-строг и бдителен от Гидиън. Къщата беше красива, но Джоди остана с впечатлението, че в нея не живее никой. Беше виждала и други такива къщи, които създаваха чувството, като че ли мебелите са част от сценичен декор и че в тях няма нищо, което да не е на мястото си или да носи следи от употреба.
Клодия не бе очаквала посещение по това време и все още беше облечена в безформения си пеньоар, макар че косата й бе прибрана с фиби на кок.
Не изглеждаше особено щастлива, че вижда Джоди.
— Здравей. Надявам се, не ти е неприятно, че се отбих. Бях в града, на гости на Камила. Чух, че имаш лошо главоболие. Сега по-добре ли си?
— Не, започне ли веднъж, продължава с дни — Клодия изобщо нямаше вид на страдаща от главоболие. — Ти беше ли изпратила предварително визитната си картичка? Не очаквах посетители. Надявам се да ме извиниш за външния ми вид.
В думите й липсваше елементарна искреност.
— Изглеждаш ми в отлична форма — разговорът заплашваше да се смени с тягостно мълчание. — Камила и останалите се безпокояха за теб.
— Толкова е хубаво да имаш приятелки. Кажи ми, госпожице Фарнел, как беше със здравето братовчед ни Еймъс, когато го видя за последен път?
Джоди се запита дали това не е клопка.
— Бих казала, че изглеждаше много добре, но все пак не съм го виждала от доста време.
Клодия внимателно наблюдаваше лицето й.
— Не отговори на писмото ми и си помислих, че може да е болен. Бях останала с впечатление, че живеете наблизо.
— И да, и не. Нашият край е планински — реши тя да се придържа към съчинението на Камила — и пътуването е доста трудно.
— Той сигурно вече е понатрупал години. На колко години е сега?
— Нямам представа — Джоди разбра, че посещението й в дома на Клодия беше грешка. — Никога не ме е бивало да определям годините на хората.
— Искаш ли кафе?
— Не, благодаря ти. Няма да се застоявам. Просто исках, преди да се върна в Уайтфрайърз, да се отбия, за да видя дали си добре. Нещо да предам ли на Майкъл?
— Не, аз ще се видя с него утре или вдругиден. Като стана въпрос за Уайтфрайърз, не мислиш ли че би било добре да се преместиш при Камила? Толкова по-удобно е в града, а и тя така обожава да й гостуват.
— В Уайтфрайърз се чувствам чудесно, дори бих казала като у дома си.
— А не би трябвало да е така. Извинявай, че ще бъда откровена с теб, госпожице Фарнел, но се опасявам, че хората ще започнат да приказват разни неща за това, че си в дома на брат ми без компаньонка. Разбира се, не намеквам за нищо, но се страхувам, че могат да тръгнат клюки по адрес на Майкъл и теб — Клодия стоеше изправена на стола, като че ли беше глътнала бастун и гледаше намръщено Джоди. — Освен за брат ми, не ми се иска да чувам клюки и за теб, тъй като си наша братовчедка.
— Разбирам те, но след като в Уайтфрайърз не става нищо нередно, аз не виждам причина да подлагам на изпитание гостоприемството на Камила — тя се изправи. — Може би сгреших, като дойдох. Ще си тръгвам.