Клодия също стана от стола.
— Може би е така. Държа да знаеш, госпожице Фарнел, че Ема Парланг е най-близката ми приятелка, а аз винаги защитавам своите приятелки.
— Разбирам те и смятам, че това е достойно за възхищение, но само когато те се нуждаят да бъдат защитавани. Довиждане.
Джоди се обърна и излезе. Страните й пламтяха от смущение, но тя не пожела да даде воля на чувствата си. Не можеше да си спомни нито един случай, някой да бе отправял упреци по отношение на морала й. Клодия я бе накарала да се почувства като непослушно дете.
„Поне направих опит да се сприятелим“ — помисли си тя, докато водеше коня към стълбището, откъдето по-лесно щеше да го яхне. Наистина бе направила всичко, което бе по силите й.
Майкъл чакаше Ема да се върне от шивашкото парти в дома на Камила. Когато го видя, на лицето й грейна усмивка и тя му махна с ръка. Той я посрещна на стълбите, за да й помогне да слезе от кабриолета.
— Толкова много неща започнахме да приготвяме за църковните разпродажби — зачурулика тя, докато изкачваха стълбището към верандата. — Това ще бъде най-успешната разпродажба, която сме правили.
— Така ли?
Той я огледа и се опита да си спомни какво толкова привлекателно беше намерил в нея преди появяването на Джоди. Ема си беше все така хубавка и изящно женствена, но никога не бе успяла да докосне нито една струна в душата му.
— Възнамеряваме да направим нещо, което се нарича църковна кошница, и се изпраща по всички домове. Ще се получи чудесно. Ех, така съжалявам, че идеята не е моя.
— Госпожица Джоди беше ли с вас?
Остана доволен от себе си, че навреме се сети да използва по-официалното обръщение.
— Да, беше — нацупи устни Ема, но успя да го направи кокетно и по детски, — но не ми допадна повече, отколкото предишния път. — Бедният Майкъл! Може би тя скоро ще си замине.
— Виж какво, Ема, вече обсъждахме този въпрос и съвсем не съм дошъл тук, за да се препирам за госпожица Джоди.
— А защо си дошъл?
Майкъл се почувства неловко. Не можеше да й каже, че е дошъл с надеждата да разпали любовта си към нея.
— Просто исках да те видя.
Ема се усмихна и трапчинките й се появиха.
— Така ли? Само за да ме видиш? Харесва ми, когато флиртуваш с мен. Чувала съм, че някои мъже спират да ухажват жените, когато получат съгласие за ръката им. Обещаваш ли ми, че ще ме ухажваш вечно, Майкъл?
— Вечно е прекалено дълъг период.
Видя я да сяда в един от столовете на верандата, след което самият той се облегна на перилата.
— Камила шие и бродира великолепни салфетки. Ако знаеш само колко красиво работи. Не като мен.
Тя зачака да чуе комплимент.
— Ти шиеш и бродираш не по-лошо от нея. Дори може би и по-хубаво. Не зная, не съм голям специалист по тези работи.
— Ти никога не отделяш внимание на друго, освен на конете и реколтата. Сигурно е много лошо да си мъж — тя му се усмихна и го погледна с крайчетата на очите си. — Никога не съм могла да проумея сметководни книги и други такива неща.
— За щастие, никога няма да ти се наложи.
Той си мислеше за Джоди и за това, че тя се справяше с цели колони от числа не по-зле от него. Дори умееше да чертае проекти на къщи, каквито не бе и подозирал, че може да се измислят.
— Започнах да работя по проекта за къщата на Марсе Хауард? Искаш ли да ти разкажа за него?
— Вчера видях Сали и тя ми каза, че почти е приготвил зестрата си. Избираше си боне в много странен жълт цвят. С него ще заприлича на кратуна. Нима смяташ, че има рокля, която би отивала на нейното боне?
— Нямам представа. Къщата ще бъде разположена на малък хълм в близост до пътя. Там, където миналата есен събирахме сливи. Спомняш ли си?
— Разбира се, че си спомням. На онзи храст под дървото си скъсах най-хубавите дантелени ръкавици, а на всичко отгоре, и сливите не бяха узрели. Предполагам, че сланата не е била достатъчно дебела.
— Тази къща ще е по-различна от всички, които си видяла досега. Всичките стаи са на долния етаж, с изключение на детските и тези за прислугата. Дори стаите на Марсел и Сали, както и спалните за гости, ще са долу.
Ема се извърна, пое дълбоко дъх и го задържа, докато цялата стана червена.
— Не бива да ми говориш за спални. Какво си мислиш ти? — тя го стрелна с очи. — Разбира се, че Марсел и Сали няма да спят в една стая.
Той се усмихна.
— Разбира се, че ще спят заедно. Та те ще са женени.
— Моите родители не спят в една стая, нито пък Клодия и Винсент.
— А моите спяха заедно, както и ние ще спим заедно.