Той очакваше да я види, че се изчервява, но вместо това тя се намръщи.
— На твое място не бих била толкова сигурна в това. Не си спомням да си ме питал някога дали искам да спя е една стая с теб.
Майкъл зяпна от почуда.
— Че защо да те питам? Предполагах, че ги сама ще предпочетеш така.
— Виж какво, Майкъл, ти не можеш да прекараш целия си живот в предположения. Трябва да знаеш, че и аз имам мнение. Може да не съм толкова умна, колкото теб, но и аз имам възгледи.
— Какво общо има това с ума? Съпрузите спят заедно.
— Шшт! Не говори толкова високо. Да не искаш да стигне до ушите на маман? Тя би умряла, ако чуеше какво си говорим. Веднага се прибирам, ако продължаваш да говориш за това. Да знаеш.
— Ти повдигна въпроса. Мисля, че е добре да го обсъдим.
Запита се дали между тях изобщо бе съществувало някакво чувство. Спомняйки си какво е било досега, си даде сметка, че Ема никога не бе искала от него нещо повече от това да държи ръката й. Ако я целунеше, тя плътно стискаше устни и задържаше дъха си, сякаш се страхуваше да не се зарази.
— Ема, погледни ме.
— Не, няма да те погледна. Ти се държиш като животно и искаш да ме разплачеш.
Гласът й потрепери и бузите й пламнаха.
— Не искам да плачеш. Не бих ти причинил такова нещо. Ти сериозно ли казваш, че не желаеш да спим в една стая?
Тя замръзна, като че ли яростта й беше преминала всякакви граници.
— Знам, че понякога трябва да сме заедно, защото иначе няма да имаме деца. Това го зная.
На Майкъл за първи път му мина през ума, че тя може да не знае как точно се зачеват деца, щом никак не иска да спи при него, и се запита как ли би приела тази новина?
— Мисля, че трябва да поговориш с майка си и да я помолиш да ти обясни някои неща.
— Сигурна съм, че ще ми каже всичко, което трябва да знам, в деня на сватбата ни. Изобщо не биваше да споменавам за това пред теб. Клодия каза, че не бива да го правя.
— Вие с Клодия сте обсъждали това?
— Не точно, но тя ми казва някои неща, като например как да бъда добра съпруга и как тя се справя с домакинството си.
— В какъв смисъл?
Ема се усмихна:
— Не мога да ти кажа. Някои неща са чисто женски тайни.
Това никак не се понрави на Майкъл. Беше видял какво бе станало с представителния и симпатичен Винсент Ландри, когато се превърна в съпруг на Клодия. Промяната не беше приятна, Винсент рядко се усмихваше в присъствието на съпругата си и дори, когато беше настрана от нея, се държеше резервирано, което по-рано не му беше присъщо.
— Не съм сигурен, че би получила най-добрите съвети точно от Клодия. Поговори с Камила. Тя и Рийд са щастливи.
— Тя не ми е приятелка. Или поне не толкова, колкото Клодия. Камила харесва онази госпожица Фарнел — Ема сбърчи красивото си носле. — Не бих могла да говоря с нея така свободно.
— Ема, не мога да намеря подходящите думи, но да знаеш, че съм загрижен. Ние като че ли не ставаме по-близки.
Очите на Ема се разшириха.
— Не ставаме по-близки ли? Как можеш да кажеш такова нещо? Аз безумно те обичам. Ами разбира се, че те обичам. Да не би някой да ти е казал, че не те обичам. Госпожица Фарнел ли ти каза?
— Тя изобщо не е споменавала твоето име пред мен.
Майкъл бе забелязал, че Ема преценява нещата всички страни, когато това пряко я засягаше, но този път на нея дори не й мина през ума, че липсата на обич би могла да идва от негова страна. Изгледа я и тя му се усмихна, при което той извърна глава.
— Онзи ден с маман купихме едно разкошно парче гладко кадифе. Ще го избродираме и ще направим от него най-хубавата ми неделна рокля, която ще облека на първата неделя след сватбата ни. Не ме питай какъв цвят е, защото няма да ти кажа.
Майкъл имаше чувството, че затъва в тресавище. Ема беше толкова невинна и вдетинена. Как би могъл да й каже, че обича Джоди, а не нея? Ема му бе казала, че го обича, и едва ли можеше да очаква, че тя би развалила сватбата, а от своя страна той не можеше да го стори и да остане джентълмен в собствените си очи. Почувства се като в капан и не виждаше какво може да направи срещу това.
Четиринадесета глава
Джоди завърза коня си за един храст и отиде до брега на езерцето, закътано в близката гора, недалеч от Уайтфрайърз. Имаше нужда да бъде сама и дори конят й пречеше. Чувствата й към Майкъл се засилваха с тревожна бързина, още повече че той с нищо не показваше, че има намерение да разтрогне годежа си с Ема.
Като момиче, на Джоди й се беше случвало да има любовни разочарования, но ги бе преодолявала и виновниците за тях постепенно бяха изчезнали от живота й. Чувството й към Майкъл обаче беше съвсем друго нещо. Вместо да отслабне с времето, то се усилваше с всеки изминат ден и ставаше много по-дълбоко от едно просто увлечение.