Понеже денят беше необичайно топъл, а дрехите й като че ли я задушаваха, Джоди разкопча яката на блузата си и нави ръкавите си. Искаше й се да захвърли това сковаващо я облекло и да намери чифт къси панталони и тениска, но това, разбира се, бе невъзможно. На горкия Майкъл сигурно му беше още по-горещо, тъй като бе принуден да носи не само колосана риза с дълги ръкави, но и сако.
Джоди откъсна един лист от близкото дърво и докато го въртеше в ръка й мина през ума, че този есенен лист не изглежда по-различно от който и да е друг, попадал пред очите й. Изглеждаше й странно, че толкова неща наоколо са й толкова познати, докато положението й така коренно се бе променило. Пусна листа и той леко падна на земята. Във вечния ход на времето, тя не беше повече от този лист, така че имаше ли по-голямо значение нейната поява и изчезване, отколкото неговата? Никак не и се искаше да повярва в това. Тя бе попаднала тук по някаква причина, но нямаше никаква представа каква може да е тя. Нямаше представа и дали, ако успееше да определи и изпълни мисията си, щеше да се върне в своето време.
Ами ако останеше в хиляда осемстотин седемдесет и втора година? Ако изкараше тук четиридесет години и след това отново се върнеше в своето време? Дали щеше да се върне на годините, на които бе изчезнала, или на годините, на които бе станала? Колкото и да мислеше, не можеше да намери отговори на тези натрапчиви въпроси.
Загледа се в езерото, сякаш то можеше да й даде отговор, но видя само синьото небе, отразено в спокойната му повърхност. Докато гледаше, лек ветрец раздвижи водата и тя заблестя под слънчевите лъчи. Това й напомни за едно друго езеро, в което плуваше като младо момиче. То не беше далеч от дома й и бе по-малко от това. Какао щастливо и безгрижно време беше тогава. Ветрецът утихна. Времето бе все така топло, а водата изглеждаше хладна и я зовеше примамливо.
Огледа се наоколо, за да се убеди, че е сама. Мястото беше закътано и безлюдно. Без да се колебае, тя свали дрехите си, подреди ги грижливо на един храст до езерото и влезе във водата. Когато тя зашумоля около глезените й, Джоди установи, че е по-студена, отколкото предполагаше. Спря за момент, но после реши да влезе навътре. Към нея заплува ято лещанки, сякаш за да проучи кой нарушава спокойствието му, но се разпръсна, когато тя продължи все по-навътре. Джоди рядко се бе къпала в езеро чисто гола и когато водата заля слабините и ханша й тя усети приятна възбуда.
Потри ръце под повърхността на водата и се наплиска за да охлади кожата си, преди да се натопи цялата. Водните капки се стичаха по кожата й и падаха е езерото като сребърни мъниста. Тя нагази още по-надълбоко.
Погледна към далечния бряг на езерото, после цялата се потопи във водата и заплува с точни уверени движения. Навътре водата беше още по-студена и прохладна и напълно прогони горещината на деня. Наслаждавайки се на приятното усещане, тя се обърна по гръб и се отпусна под слънчевите лъчи, оставяйки тялото си в прегръдките на водата. Тъмната й коса се разстла около главата й като ореол. Слънцето стопляше гърдите и корема й, а водата обгръщаше с хладна прегръдка гърба й.
Какво ли щеше да стане с нея? Тя беше тук от няколко седмици и вече трябваше да се примири с факта, че може би никога нямаше да се върне там, където й бе мястото. Беше слушала всякакви истории за хора, които изчезват безследно. Дали всичките те бяха живи и се чувстваха добре е някое друго време, както тя сега? Спомни си, че е опасно човек да плува сам, особено в непознато място, обърна се по корем и заплува към брега със силни и отмерени движения на добър плувец. Вълните, които се образуваха покрай нея, гъделичкаха тялото й, гърдите й плавно се повдигаха и се отпускаха в чувствен ритъм, което никога не бе забелязвала да се случва, когато бе плувала с бански костюм. Макар че студената вода охлаждаше кожата й, допирът до водата, която заливаше голото й тяло, пробуди в нея страстно желание и мислите й неволно се насочиха отново към Майкъл.
Ами ако той се ожени за Ема? Отчаяно се опитваше да пропъди от съзнанието си тази мисъл. Но тя постоянно се връщаше и нямаше как да се спаси от нея. Ема изобщо не беше за Майкъл. Джоди не можеше да си обясни защо той не проумяваше тази истина, която бе толкова очевидна. Ема щеше да му стане досадна за няколко седмици, може би дори за няколко дни. На нея самата, тя й бе омръзнала за броени минути, но разбира се, Майкъл бе мъж и гледаше на годеницата си със съвсем други очи.
Тя си спомни миговете, когато двамата с Майкъл седяха в библиотеката или на верандата и разговаряха за какво ли не — от строителството на къщи до философията. Ако имаше нещо, което това поколение наистина владееше както трябва, то беше умението му да води разговор. За тях това действително беше изкуство А за какво ли биха могли да разговарят Майкъл и Ема? Колкото и широки да бяха неговите интереси, тя трудно си го представяше да обсъжда кой е най-добрият модел за боне или какво са носели дамите в Париж тази година, а Ема не изглеждаше способна да разговаря за други неща.