Джоди заплува по-бързо и с по-резки движения, като разплискваше силно водата, опитвайки се да се отърве от раздразнението си. Когато наближи тинестия бряг, тя се гмурна под водата и отново заплува навътре. В един момент си каза, че не бива да се изморява във водата, при което забави движенията си и стараейки се да заеме най-правилна стойка, заплува безшумно.
Недалеч, в горичката, до слуха на Майкъл достигна приглушен плисък на вода, той дръпна юздата на коня си, за да го спре и нададе ухо. Дали някой кон не бе изпаднал в беда? Едно от езерата в имението му беше недалеч от гората и понякога конете му нагазваха в него, затъваха в тинята и трябваше да ги изтеглят с въже. Ядоса се, но понеже знаеше, че трябва да помогне на животното, обърна коня си и се насочи към езерото.
Едва на няколко метра от него, там, където през гъстата растителност се виждаше водата, той забеляза дорестия кон на Джоди. Беше вързан за един храст и Майкъл се приближи до него. Когато видя господаря си, конят тихо изцвили, с което показа, че го е познал. Майкъл слезе от жребеца си и си проправи път през храсталака към брега на езерото. Огледа се за Джоди и не я откри, но забеляза, че по водата пробягват вълнички. Когато видя главата й да се показва над водата на няколко метра встрани и после отново да се скрива, сърцето му едва не спря.
Събу тежките си ботуши и тъкмо се приготви да се хвърли във водата да я спасява, когато разбра, че тя не се дави.
Майкъл се спря, хванал единия си ботуш в ръка. Другият лежеше в листата. За безкрайна негова изненада, Джоди плуваше. Той се загледа в нея и видя, че тя правеше това не по-зле от него. И плуваше гола.
Майкъл бавно обу ботуша си и посегна за другия. Досега не беше виждал жена да плува. Като деца, сестрите му от време на време се къпеха в някое от езерата, но бяха винаги с ризи. И през ум не би им минало да се съблекат чисто голи като момчета и да скачат презглава въз водата.
Той се огледа. Малка бе вероятността някой да се появи насам. Нивите наоколо не бяха засети, но дори и да бяха, през това време на годината нямаше никаква работа по тях, така че едва ли някой щеше да я види. Въпреки това, никак не му се искаше да си тръгне и да я остави сама.
Разумът му подсказваше, че трябва да си върви. Тя плуваше не по-зле от него, така че нямаше никаква опасност. По това време на годината езерото бе плитко и на много малко места водата стигаше над главата й. И все пак той остана. Рядко му се удаваше да й се нагледа и сега имаше отлична възможност за това.
По-голямата част от тялото й беше под водата, в която се отразяваше небето и проблясваха слънчевите лъчи, но той бе сигурен, че тя е гола, защото стройните й ръце се подаваха над водата и от време на време му се мяркаше ту рамото, ту гърба й. Тя плуваше с лекота и умение, но все пак водата кипеше около нея. Ако бе плувала така безшумно, както Майкъл се беше приближил на коня си, той никога нямаше да забележи, че в езерото има някой.
Майкъл реши да остане, казвайки си че може да й се схване крак и да има нужда от помощ. Седна на един мъхнат дънер и се загледа в нея. Беше толкова различна от всички жени, които познаваше. Коя друга би се осмелила толкова да се отдалечи от къщата и да плува сама? Коя друга жена би помислила дори за такова нещо? Не можеше да си представи Ема в по-дълбока вода от тази на ваната, а Джоди явно споделяше желанието му за приключения.
Къде и как се беше научила да плува? Понякога тя му разказваше за нейния свят. Свят на електрически кутии, които говорят, карети, които нямат нужда от кон, за да се движат, и къщи, които през зимата са топли, а през лятото — прохладни, сякаш благодарение на някаква магия. Не беше сигурен, че вярва на всичките й разкази, но въпреки това те го завладяваха. Джоди умееше да разказва така, че и той, и племенниците му я гледаха със зяпнала уста. И въпреки небивалиците в някои от нейните истории, той знаеше, че тя е видяла и приела съвсем естествено неща, които не се побираха дори и в най-смелите му представи.
Тя беше казала, че е пътувала из цяла Америка, при това сама, без придружител. Би приел всичко това за измислици, ако тя не даваше точно описание на щатите, които самият той бе виждал като войник и ако не се бе убедил, че няма никаква склонност да лъже. Спомни си нейния разказ за товарните влакове и за това колко дълго бе пътувала до западния бряг и реши, че навярно тъкмо затова не се беше омъжила. След като бе пътувала толкова много, явно не се бе задържала достатъчно дълго на едно място, за да бъде ухажвана.