Предишния ден бе видял Камила и тя му разказа за шивашкото парти. Камила не обичаше Ема, макар че бе спряла да споменава това пред него, след като той й бе казал, че й е предложил да се оженят и тя е приела. Майкъл обаче знаеше, че тя никога няма да стане така близка с Ема, както Клодия. Камила явно премълча нещо, свързано с това събиране, от което Майкъл си направи заключение, че е сметнала някои от изказванията на Ема за прекалено хапливи и е разстроена. Изглежда Ема се бе присмяла на Джоди за това, че борави с иглата по-неумело не само от повечето жени, но дори и от повечето момичета. Майкъл не можеше да си представи милата и нежна Ема да допусне такова нещо, но нямаше и основания да смята, че Камила би го лъгала.
Докато наблюдаваше Джоди, се опитваше да мисли за Ема, но това не беше лесно. Бяха толкова различни, както само две жени биха могли да бъдат. Джоди можеше да е пряма като мъж и в същото време да е напълно женствена. Тя обичаше да спори почти по всяка тема и беше съобразителна. С нея трябваше да си нащрек, ако искаш да не те изпревари. Тази предизвикателност се харесваше на Майкъл.
От своя страна Ема беше олицетворение на сладостта. Беше благовъзпитана и фина, като всяка истинска лейди, толкова деликатна, че само една груба дума бе достатъчна да я разплаче и се изчервяваше, ако той говореше за нещо, свързано с женитбата или бъдещия им съвместен живот. Майкъл се намръщи. Тя все отказваше да обсъдят дали ще спят в една стая, но все пак се бе изпуснала да каже някои неща. Чудеше се как да повдигне този въпрос пред нея. Не можеше просто да я занесе на леглото в стаята си, като знаеше, че тя ще се противи, а в същото време не му се искаше съпругата му да живее в другия край на коридора.
Майкъл видя как Джоди се гмурна под водата и заплува в обратната посока. Никога не беше говорил с нея по този въпрос, нито пък можеше да си го позволи, но инстинктивно чувстваше, че когато се омъжи. Джоди не би настоявала за отделна стая.
Ето, че това бе още една дилема. Ако Джоди останеше, какво щеше да прави с нея? Ема беше заявила достатъчно категорично, че тя държи да е единствената жена в Уайтфрайърз. Камила беше предложила да вземе Джоди в къщата си, но колко време можеше да остане тя там? Най-доброто разрешение бе Джоди да се омъжи, но за кого?
Помисли си за Уил Бро и отново се намръщи. Уил му беше симпатичен, но, неизвестно защо, му беше непоносима мисълта, че Уил би ухажвал Джоди. Тя не беше подходяща за него, колкото и Уил да че приемаше това. Досега Джоди не му бе дала никакви надежди, но от това като че ли Уил ставаше още по-упорит. Майкъл предполагаше, че тази упоритост се дължи на факта, че почти нямаше жена, останала равнодушна към ухажванията на Уил. Той беше от стара фамилия, възстановяваща си състоянието, на което се беше радвала преди Войната между Щатите, но Майкъл просто не искаше да си представи Джоди, омъжена за Уил или за когото и да било друг.
Проявяваше неприсъща за него непоследователност и знаеше, че разсъжденията му са лишени от здрав разум. Не можеше да се ожени за Джоди, не можеше да я държи в дома си след като се оженеше за Ема, затова най-доброто разрешение беше да й намери възможно най-подходящ съпруг и да я ожени за него. По този начин щеше да има кой да се грижи за нея и да я закриля. Щеше да роди деца, които да се грижат за нея, като остарее — ако разбира се, достигнеше до такава възраст. Щеше да има свой собствен живот. Наистина, той нямаше да има нищо общо с неговия, но при всички случаи това беше необходимо. Можеше да попадне на някой много по-лош от Уил, а Майкъл знаеше, че Уил би бил грижовен съпруг.
Джоди стъпи на дъното и закрачи бавно към брега. Първо от водата изникнаха раменете, после гърдите й. Майкъл знаеше, че трябва да се обърне и да се отдалечи, но не беше в състояние да помръдне. Знаеше, че ако тя погледне към него, ще го види, но това сякаш нямаше значение.
Докато продължаваше да гледа като хипнотизиран, тя навлезе в по-плитката вода. Сега оставаше скрита само долната част на ханша й, а кожата й блестеше като мрамор. Мокрите й коси бяха прилепнали на главата и врата, с което подчертаваха голотата й. Майкъл усети, че го обзема желание, но не можеше да откъсне очи от нея.
Джоди се обърна и погледна настрани, сякаш беше чула мислите му и се питаше дали все още е сама. Майкъл не помръдна. Не можеше да се скрие от нея като някое момче, което за първи път надзърта да види гола жена. Тя не го забеляза. Слънцето блестеше със златни и сребърни искри по кожата й, зърната й бяха изпъкнали, твърди и розови. Майкъл усети, че задиша трудно. Джоди постави ръка на гърдите си, но не бързаше да се облече. Вместо това закрачи по брега, сякаш въобще не се срамуваше от голотата си.