Използвайки ризата си за кърпа, тя попи водата по кожата си, после облече дрехата. Мокрият плат, който бе станал съвсем прозрачен, полепна по очертанията на тялото й. Сърцето на Майкъл заби още по-силно, когато тя отново се обърна към езерцето. Зърната й силно напираха под плата, той виждаше възбуждащата извивка на ханша й, бледен като алабастър и гладък като изваян от ръката на скулптор. Джоди обу дългите си гащи и ги завърза на кръста си. Гащите бяха от същия тънък плат, от който беше ризата, бяха обшити със същите дантели и също като нея станаха прозирни от допира им с влажното тяло.
Джоди изглежда никак не бързаше да се облече. Прокара пръсти през косата си и я разтърси, за да изцеди водата. Това движение съблазнително разлюля гърдите й. Майкъл с мъка преглътна. За нищо на света не би помръднал от мястото си. Джоди отметна глава и се изложи на слънчевите лъчи, при което Майкъл си спомни приказките които беше чел за гръцките богини на горите и езерата. Вместо да крие кожата си от слънцето, тя още по-добре я изсуши, като същевременно разтърсваше глава, за да изсуши и косите си, които бяха слепнали на гладки кичури и очертаваха приятната форма на лицето й.
Най-сетне тя реши, че достатъчно е изсушила косата си и взе роклята от храста. Докато я обличаше и я закопчаваше, Майкъл разбра, че трябва да изчезва. Тя не можеш да се удави на твърдата земя и наоколо никой с нищо не с заплашваше. Продължеше ли да стои на мястото си, и щеше да разбере, че подло я е наблюдавал, докато се бе обличала. „Не — помисли си той и стана от мястото си. — В никакъв случай не подло.“ За каква подлост можеше да става въпрос, след като тя му беше въздействала по такъв начин?
Промъкна се незабелязано в гората и отиде при коня си. Изведе го от дърветата, яхна го и препусна към къщи.
Джоди вдигна очи, когато чу шум в гората, но не забеляза нищо. След малко шумът изчезна и тя реши, че сигурно е минала сърна или броненосец. Въпреки това, се почувства още по-самотна, облече се бързо и се върна при коня си.
Същата вечер, след вечеря, Джоди и Майкъл излязоха на верандата. През целия следобед той беше необичайно мълчалив, дори и по време на вечерята почти не проговори.
— Да не би да съм те разтревожила с нещо? — попита тя, докато го наблюдаваше в падащия здрач.
— Не.
Явно нямаше желание да й обясни поведението си.
— Не, има нещо. Обикновено когато сме заедно, не спираш да приказваш, а сега се държиш, сякаш умът ти е на хиляди мили оттук. Имам чувството, че ме избягваш.
— Странно чувство, при положение, че съм любезен и съм само на четири метра от теб.
— Не си същият.
Майкъл не отговори. Тя се вгледа в лицето му, осветено от меките лъчи на лампата, проникващи през прозореца. Не искаше да й признае, но явно нещо го измъчваше.
— Днес видя ли Ема? Да не би да сте спори пи за нещо?
— С Ема никога не спорим. Освен това, днес не съм я виждал.
Джоди въздъхна.
— Ако нещо те тормози, можеш да ми го кажеш.
Той нищо не отговори.
Нощта беше необикновено спокойна. Листата и мъхът по дърветата не помръдваха. Джоди си спомни за езерото и й се прииска отново да изпита свежестта на водите му. Отново се чувстваше изпотена и й беше горещо. Погледна Майкъл. Той винаги изглеждаше спокоен. — Ти дори не се потиш — каза тя. — Колкото и да е горещо, ти не се потиш.
Той я стрелна с очи.
— Когато стане много горещо, се потя. С всеки е така.
— Дори и с Ема ли? — не успя да устои на изкушението. — Извинявай. Не беше тактично от моя страна.
— Ема е човек също като нас.
Странно защо така силно й влияеше гласът му. Дали поради южняшкия акцент и леката му френска интонация, или поради самия му тембър. Особено сега, когато нощта ги обгръщаше, гласът му сякаш я галеше и излъчваше желание за интимност, макар и тя да знаеше, че той няма такова намерение.
— Имаш красив глас.
Той я погледна. Дали лицето й се виждаше достатъчно ясно в светлината на лампата и дали на него бе изписано, че го желае. Тя сведе очи, за да прикрие чувствата си. Майкъл отмести поглед.
— Благодаря ти.
Джоди стана и отиде до перилата.
— Толкова е горещо. Струва ми се, че когато се появих тук, беше по-хладно.
— Това са последните издихания на лятото. Преди да настъпи зимата, тук често минават такива топли вълни.