— Толкова е задушно. Дори не чувам щурците.
— Наближава буря. Усещам го.
Джоди се облегна на перилата и погледна към нощното небе. Нямаше звезди.
— Когато за първи път се появих тук, бях изненадана колко черно е небето. При нас винаги има светлини в нощта.
— Откъде може да идва светлина, освен от къщите?
— В моето време Джоакуин е по-голям. В къщите на съседите ми има охранително осветление, което се включва с падането на нощта. Седя си на верандата и виждам светлини от двете ми страни.
Майкъл помълча известно време.
— Не мисля, че това би ми харесало.
— За моето време то дава сигурност. Аз също възнамерявах да инсталирам охранително осветление. У дома ни обикновено се страхуваме от тъмнината.
— Ти идваш от много объркано време — в гласа му прозвуча удивление. — Струва ми се, че не бих могъл да приспособя към него.
— Вероятно няма да можеш, или поне не повече, отколкото аз успявам тук.
— Странно. Имам чувството, че ти чудесно се приспособяваш към обстановката тук.
Джоди поклати глава и го погледна.
— За мен тук няма място.
Той не отговори.
— Аз имам планове за бъдещето си — тя обгърна една от колоните на верандата и опря бузата си в хладното дърво. — Не мога да остана тук, а същевременно и не зная дали ще отида в къщата на Камила. Поне не за постоянно. Трябва сама да си уредя живота, а не да живея на гърба на другите. Вие и двамата сте прекалено възпитани, за да ме изгоните, но аз съм длъжна да приема трезво един такъв вариант.
— Ти си добре дошла и при двама ни.
Джоди тъжно се усмихна.
— Не, не мога да остана в Уайтфрайърз.
— Би могла да се омъжиш.
Джоди затаи дъх.
— За кого? За кого бих могла да се омъжа? — Тя го погледна в очите и зачака отговора му.
— За Уил Бро например. Смятам, че бих могъл да поговоря с него. — В гласа му прозвуча крайна неохота, но Джоди не я забеляза.
— Да се омъжа за Уил Бро! Ти ми правиш предложение от негово име?
— Не мога да говоря вместо Уил, но ние сме стари приятели и го познавам добре. Той сам ще ти направи предложение, ако ти поне мъничко го окуражиш.
— Той ми направи предложение още първия ден, когато се запознахме. Не мога да го приема сериозно. Ти искаш да се омъжа за него?
По острия и рязък тон на думите й той разбра колко дълбоко се е засегнала. Джоди знаеше, че Майкъл не би могъл да й направи предложение, но си бе позволила да се надява на това.
— Не те убеждавам да се омъжиш за когото и да било, но се страхувам, че ако не приемеш Уил, би могла да попаднеш и на много по-лош човек. Уил е джентълмен до мозъка на костите си и никога не би се отнесъл зле с теб.
Състоянието му почти се възвърна до равнището отпреди падането на памука, след като започна вноса му от Франция и Англия. Семейството му ще те приеме.
— Аз очаквам от брака си нещо повече от един добър прием. Това, че един мъж е джентълмен, не ми е достатъчно, за да го приема. Нуждая се от човек, с когото да мога да разговарям за всякакви неща и когото да обичам.
— Би могла да обикнеш Уил — гласът му звучеше сподавено, но тъмнината й попречи да види израза на лицето му. — Той вече почти е влюбен в теб.
Джоди почувства сякаш хладна ръка стисна сърцето й.
— Не мога да се задоволя с трохи нежност. Уил не е способен да ме обича така, както аз бих желала. Струва ми се, че той е по-подходящ за Ема.
Майкъл отсече с необичаен гняв в гласа:
— Не желая повече да слушам оценките ти за недостатъците на годеницата ми.
Тя пламна от възмущение.
— Чудесно, не искаш да слушаш за нищо, което може да развали красивия малък свят, с който си се оградил, нали така? Дори когато това би било само в твой интерес. Ти никога няма да си щастлив с Ема. Може да не искаш да го чуеш, но все някой трябва да ти го каже, преди да направиш непоправимото и да обречеш живота си на безкрайна скука!
— Може би мислиш, че съм по-подходящ за теб? — думите му я удариха като камшик. — Това ли искаш да кажеш?
Джоди прехапа език. Беше казала твърде много. В продължение на минута се опита да поправи положението, но не намери никакъв изход. Вместо това подбра полите си и изтича в къщата.
Както бе предвидил Майкъл, започваше да се разразява буря. Джоди легна на леглото си и се опита да си пред стави, че се появява ветрец. През двукрилата стъклена врата, която водеше към верандата на горния етаж, тя видя да проблясват светкавици и чу гръмотевичен тътен. Бурята все още беше на километри оттук, а с нея и хладният въздух, който тя носеше.
Джоди седна в леглото. По кожата й се стичаше пот, от която нощницата неприятно лепнеше по тялото й. Тя с отвращение свали краката си от леглото, стъпи на пода и тръгна боса към отворената двукрила врата. Нощният въздух навън беше малко по-хладен. Излезе на верандата. На север проблесна светкавица. След малко отекна гърмът. Джоди повдигна косата на врата си и се помоли поне за малък полъх.