Джордж огледа цветните петна върху хартията.
— Никога не съм виждал такива червени и жълти листа по дърветата. Права сте, че не са такива в действителността. Тези бои май наистина не са наред.
Ема го стрелна с очи, за да види дали не й се подиграва, но той беше напълно сериозен.
— Струва ми се, че няма смисъл да се мъча с тях. Просто трябва да се опитам някой друг ден — тя погледна по посока на Оъкс. — Дали не срещнахте прислужника ми да идва насам? Струва ми се, че съм тук най-малко от час.
— Мога да отида да го доведа.
— Няма нужда, той сам ще дойде — тя започна да прибира боите в кутията. — Госпожица Фарнел посещава ли магазина?
— Не много често. Понякога я виждам заедно с госпожа Галиър. Госпожица Фарнел като че ли не се интересува много от ръкавици.
Ема се усмихна.
— Когато ръцете й станат на петна като яйце на токачка, ще види тогава — тя огледа собствените си ръце. Носеше чифт ръкавици без пръсти, за да предпазва ръцете си от слънцето, а широкополата шапка пазеше сянка на лицето й. — Един ден дори я видях без шапка!
— Я виж ти! Сигурно затова вашата кожа е толкова по-бяла от нейната.
На Ема това й хареса.
— Е, аз съм блондинка. Понякога тъмнокосите имат мургава кожа. Като госпожица Фарнел, например.
— Не бих казал, че кожата й е мургава — отсъди Джордж. — Просто не е така бяла както вашата.
— А тя не може да ушие дори и един подгъв. Забелязах това на последното ни шивашко парти в дома на Камила. Шие по-зле и от дете. Да бяхте видели какви шевове правеше!
— Трудно се постигат правите шевове. Знам го, защото понякога оправям раздърпани шевове на ръкавици.
— Вие ли? А аз си мислех, че го прави госпожица Бейкър.
— Не, тя само продава платовете. Аз поправям ръкавиците. Това е моя работа. Надявам се скоро да взема и шапките. Още не се е разчуло из града, но госпожа Симсън каза, че скоро ще се оттегли от работа Сигурно знаете, че тя вече наближава шейсетте.
— Нима е толкова стара? Никога не бих предположила. Ами какво ще правим ние, когато тя се оттегли? Ще трябва да ходя чак в Шрийвпорт, за да си купувам шапки!
Ема отвори широко очи при мисълта за такава трагедия.
— Не, госпожо. Аз ще правя шапките, както и ръкавиците.
— Вие ли?
— Работя шапки много отдавна. Майка ми е шапкарка — той гордо се усмихна. — Бих могъл да кажа, че съм доста добър майстор.
— Но вие наистина ли умеете да правите шапки? — Ема не се въздържа и го зяпна от почуда. — Никога не съм познавала мъж, който да прави шапки. Мислех, че само жени се занимават с това.
— Аз съм по-голям от Хортенс и мама реши да предаде опита си на мен. Както и да е, тя ме научи на всичко, което знаеше. Хортенс повече я бива да обшива портмонета с мъниста.
— Виж ти! Горя от нетърпение да кажа на Клодия — Ема се засмя. — Тя казва, че мъжете не мислят за нищо друго освен за кучета, коне и реколта.
— Мен не ме бива за тези неща. Винаги съм живял в големия град, преди да дойда тук и да натрупам състояние.
Тя поклати глава и къдриците й се разтресоха.
— Странно място сте избрали за трупане на състояние. Джоакуин е толкова малък, че дори янките не му обръщат внимание.
Моментално си спомни, че разговаря с човек от Минесота и му се извини.
— Няма нищо. Аз не се засягам, когато ме наричат така. Та аз съм си янки. В родината ми се гордеем с това.
— Предполагам, че различните хора го приемат различно — Ема затвори кутията с боите и я постави настрана. — Тук това не се приема за комплимент.
— Госпожице Парланг, може би не ви е известно, но аз изобщо не съм видял битка по време на войната. Носех униформа, разбира се, но никога не съм се сражавал. Пренасях превързочни материали, поща и други такива неща.
— Така ли?
Тя никога не бе предполагала, че Джордж е бил войник, но след като той казваше, сигурно не я лъжеше.
— Просто исках да знаете, че никога не съм изстрелял дори един куршум срещу вашите войници. Честна дума, никога не съм стрелял срещу бунтовниците.
— Войниците на Конфедерацията — поправи го тя. — Радвам се, че ми го казахте, господин Пърси. Това ще ни успокои, както мен, така и моите приятелки. Ние наистина не приехме добре факта, че госпожа Симсън ви нае на работа.
— И аз се опасявах, че имате лошо мнение за мен. Е, просто исках да ви кажа истината.
Чу се тропот на кабриолет, който привлече вниманието на Ема.
— Маркъс идва да ме вземе. Вие трябва да си вървите, преди да ви е видял. Няма да е добре и за двама ни да ни заварят как разговаряме насаме.