— Да, можеш да ги купиш, но са много скъпи. Направиш ли си ги сам, хем по-евтино ти излиза, хем знаеш какво им е качеството. Същото важи и за дървения материал. Зная, че този, който взимам от дъскорезницата е добре оразмерен и не е необходимо да мериш всяко парче.
— Не съм свикнала да работя с елементи два на четири инча.
Той се озадачи.
— Ако не беше така, нямаше да се наричат два на четири.
— Не всичко става по-добро с течение на времето. Дървесината струва цяло състояние там, откъдето идвам.
— Къщите ви не могат да са стабилни, ако не използвате дървесна сърцевина. Всички носещи елементи в Уайтфрайърз са от дървесна сърцевина.
Джоди погледна към къщата.
— Строежът напредва бавно. Ако имахме машините, с които съм свикнала, вече можехме да сме го свършили.
— И за какво да бързаме? Марсел и Сали още не са се оженили. Докато това стане, къщата ще е готова.
Тя се усмихна.
— Все забравям, че нямаме пусков срок — тя вдигна очи и го погледна. — Ние можем много да научим един от друг.
— Мисля, че вече го правим. Какво ще кажеш да напълним стените с кирпич?
— Кирпич ли?
— Видях веднъж да правят така в Тексас. Смесиха глина с листа и слама, за да напълнят стената. Тази смес не гори и стените стават по-яки.
Тя се разсмя.
— Идеално. Как ли не се сетих за това?
— Мисля, че е по-добре аз да го кажа на работниците. От мен ще го приемат по-лесно.
— Те май не ме обичат?
— Не е задължително да те обичат. Те са наемни работници, а не наши приятели. Биха се възпротивили на всяка жена, не само на теб.
— Ще трябва да мине време, докато свикнат с това.
— В бъдещето мъжете свикнали ли са да приемат нареждания от жени?
— Не е нещо необичайно. Не съществува такова строго разделение кой каква работа върши. Познавам семейства, в които съпругата работи, а съпругът стои у дома и се грижи за домакинството и децата.
Майкъл се усмихна, сякаш си помисли, че тя се шегува.
— Идваш от забележителна епоха.
— Ще ме съпроводиш ли до стопанските сгради? Исках да те попитам нещо — тя тръгна с него, докато заобикаляха къщата. — Защо онзи човек прави навес над потока? Попитах го, но той не пожела да ми отговори. Идвах да те намеря, когато видях, че набиват колоните.
— Прави си летен зимник. Марсел също иска такъв, вместо мазе, каквото има Уайтфрайърз. Водата преминава през зимника и запазва маслото и млякото по-дълго време.
— Интересно е — тя се загледа известно време в работата на мъжа. — А аз си помислих, че го прави, за да ме дразни.
— Ти си прекалено докачлива. Тези хора отдавна си знаят работата. Може би се различава от начина, по който са я изпълнявали по-рано твоите работници, но въпреки това те владеят добре занаята си.
— Понякога ми е много трудно — призна тя. — Искам да ги ръководя и да ги карам без много шум да правят нещата така, както аз мисля, че трябва — тя скръсти ръце на гърдите си и погледна към къщата. — Може би повече преча, отколкото помагам.
— Не бих казал, че е точно така. Или поне не винаги.
Тя се усмихна.
— Какво мисли Марсел за къщата?
— Казва, че с нетърпение чака да се нанесе. Никога не беше чувал, че в къща с такива размери спалните може да са на приземния етаж, но щом свикна с името, стана неин страстен поддръжник.
— Иска ми се, преди да се бях появила тук, да бях минала с кола по този път, за да зная дали тази къща ще е останала след сто години.
Майкъл кимна убедено.
— Ще е останала. Аз правя солидни къщи.
— Ти ли си построил най-много къщи в града? Винаги съм мислила, че строиш само за приятели.
— Аз имам приятели из целия град — той я измери с поглед и се усмихна. — Не си ли гладна? Време е да свършваме за днес.
Тя погледна към слънцето.
— Не разбрах, че е станало толкова късно. Да приключваме тогава.
След като пуснаха работниците да си отиват, Джоди и Майкъл яхнаха конете и препуснаха към Уайтфрайърз.
— Радвам се, че ми позволи да ти помогна за тази къща — каза тя. — И без това имам чувството, че не съм много полезна. Мислиш ли, че бих могла да си изкарвам прехраната като проектирам и строя къщи за хората?
— Нямаш никакъв шанс. Никой няма да те наеме.
— Да, защото съм жена — тя се намръщи. — Трябва да измисля нещо. Не мога цял живот да живея от благодеянията на Майкъл Девъро. Нито пък ще се омъжа за Уил Бро — добави тя. — Изобщо не ми намеквай повече за това.
— Нямах и намерение.
Джоди усещаше как дните отлитат. Беше дошла есента, пролетта също нямаше да закъснее, а с нея щеше да дойде и денят на сватбата му.
— Я да видим кой първи ще стигне до Уайтфрайърз!
Тя заби пети в хълбоците на коня и Майкъл препусна след нея. Трябваше да направи нещо, за да не мисли повече за сватбата му с Ема.