Джоди седна на стъпалата и се уви плътно в шала си.
— Студено ли ти е? Ако искаш, да влезем вътре.
— Добре ми е. Скоро ще стане прекалено студено, за да седим отвън след вечеря. Искам да се порадвам на тези моменти, докато все още е възможно. Това е любимата ми част от деня — тя вдигна очи към звездите.
— Пожелавал ли си си нещо, когато си виждал падаща звезда?
— Да, когато бях момче.
— И какво си пожелаваше?
— Обичайните неща. Кон, по-бърз от тези на приятелите ми за да ги изпреваря, нова играчка, добри бележки в училище. А ти какво си пожелаваше?
— Пожелавах си руса коса като тази на Мери Джийн Фрейзър. Тя беше най-красивото момиче в училище и аз си мислех, че не бих могла да се меря с нея — тя се усмихна. — И се оказах права. Към мен никога не проявяваха такъв интерес, както към нея.
— Трябва наистина да е била рядко красива — гласът му беше изненадващо нежен. — Ти си много красива.
Джоди го погледна.
— Не ме поднасяй. Зная, че не съм красива.
Той не й възрази, макар че тя се надяваше да го стори.
— Наистина ли мислиш, че съм хубава? — попита тя, след като той не каза нищо.
— Не. Аз казах, че си красива. Кейти Нестън е хубава. Има разлика.
— Неприятно ли ти е, че се е омъжила за Едуин вместо за теб?
— Ти откъде знаеш, че съм я ухажвал? Не, не ми е неприятно Аз не държах на този брак така, както тя. Сега Едуин си плаща за привързаността.
Джоди се облегна на перилата и затананика мелодията от един филм, който бе гледала през последната седмица в нейното време.
— Случвало ли ти се някога да ти влезе в главата някоя мелодия и да не можеш да се отървеш от нея? Тази цял ден не ме напуска.
— Приятна е. За какво се пее в нея?
— Това е мелодията от един филм, който се казва „Зимна любов“ и я пее главната героиня, когато мъжът, когото обича, й казва, че ще се жени за друга — едва сега Джоди разбра защо тази мелодия така се бе настанила в главата й. — Лесна е за запомняне.
— Изпей ми я.
Тя стана.
— Не мога да пея. Освен това ми стана студено.
Майкъл стана от стола си и й препречи пътя с ръка.
— Ако можех, бих променил нещата.
Тя се поколеба. Никога не можеше да разбере дали думите му изразяват това, което мисли.
— Винаги можеш да промениш нещо, което още не е станало. Малко са изключенията от това правило.
— Не е толкова просто. Дай възможност на Уил Бро. Той би могъл да те направи щастлива.
Джоди повдигна брадичката си.
— Нима?
Преди да си даде сметка какво прави, тя сложи ръцете си на врата му и привлече лицето му към себе си, за да го целуне. Устните й се раздвижиха под неговите и когато Майкъл ги разтвори, тя заигра с език по тях. Той силно притисна тялото й към своето и я целуна така, че у нея не остана никакво съмнение в чувствата му. В този миг Джоди още по-силно се усъмни, че Уил би могъл някога да я направи щастлива.
Когато го пусна и се отдръпна назад, тя каза:
— Помисли си, Майкъл. Наистина ли вярваш, че Уил може да ме накара да се почувствам така? Може би си прав.
Тя влезе в къщата и го остави сам на верандата.
Майкъл още бе зашеметен от нейната целувка. Виеше му се свят. Искаше да я грабне и да я занесе в леглото си. По дяволите всички условности! Никога досега не беше срещал жена, която да го предизвика така. При мисълта, че Уил може да я има, от ревност кръвта нахлу в главата му. Отиде до перилата и се загледа в студените звезди. Гореше от желание да я има… Нощи наред не можеше да спи, като знаеше, че тя е само на няколко крачки от него. Денем тя беше негов приятел и изповедник; вечер беше изкусителка, която го принуждаваше да отхвърли всякакво благопристойно поведение. Най- лошото беше, че той много се съмняваше дали тя усеща как му действа. Ако знаеше, в никой случай нямаше да го целуне така.
Опря се с ръка на перилата, за да се закрепи на краката си. Не искаше да допусне да го командуват емоциите и нуждите му. Ако всеки мъж правеше така, нищо няма да остане от човешката цивилизация. И въпреки това не можеше да забрави топлината на устните и тялото й, прилепнало до неговото. Един мускул затрепка по лицето му, до като той се опитваше да се овладее.
Шестнадесета глава
— Колко мило, че ви виждам отново — възкликна Ема с дружелюбен тон, но очите й продължиха да я гледат като два ледени кристала. — Така се развълнувах, когато Майкъл ми изпрати съобщение, че ще доведе и вас.
Джоди колебливо се усмихна.
— Благодаря ви. Казах му, че това би било натрапване от моя страна, но той настоя.