— Ако аз се бях сблъскала с нахалник, щях да му кажа веднага да ме остави намира. Вие казахте ли му това или оставихте някакво съмнение у него относно вашите чувства?
Ема отново се разсмя и като че ли окуражаваше Майкъл да се присъедини към нейния смях.
— Нима бих могла да съм груба с хората? Боже Господи! Вие се държите като мъж! Майкъл, представяш ли си да обявя дуел на Джордж?
— Джоди нямаше предвид да го предизвикаш на дуел. Тя просто искаше да каже, че ти самата си могла да се справиш с положението.
— О, Майкъл! — очите на Ема се напълниха със сълзи и тя всеки миг щеше да се разплаче. — Мислех си, че би ме защитил, още повече, че скоро ще стана твоя съпруга.
— Ще говоря с него. — Майкъл никак не харесваше Ема, когато ставаше толкова лепкава. Никоя от сестрите му не караше съпруга си да се занимава с такива неща, особено когато става въпрос за един нищо и никакъв разговор. Имаше представа що за човек е Джордж Пърси и се съмняваше, че в тази работа е имало нещо повече от невинен комплимент. — — Освен това, Ема, на теб ти е приятно, когато някой ти каже, че си красива — той се опита с хитрост да подобри настроението й. — В края на краищата не сме дошли тук, за да говорим за Пърси.
Лицето на Ема грейна.
— Исках да дойдеш, за да поговорим още веднъж за сватбата.
— Мисля, че вече говорихме за това.
Не желаеше да обсъждат сватбата в присъствието на Джоди; и без това чувствата му бяха твърде буреносни.
— Ние дори не сме говорили къде ще отидем на сватбено пътешествие. Мислех си, че можем да отидем в Париж.
— Париж, Франция? — попита Джоди. — На медения си месец?
— Всичките ни приятели прекараха медените си месеци в Париж — каза Ема, като се престори, че не е чула думите на Джоди. — Ще стана за присмех на цялата енория, ако трябва да отидем другаде.
— Едва ли ще е така — каза Майкъл. Никак не му се искаше да разговарят за медения си месец. — На Джоди едва ли ще й бъде приятно да слуша кого ще каним на сватбата си. Тя не познава почти никого тук.
— Глупости! Всички жени обожават да говорят да сватби. — Ема се усмихна на Джоди. — След бебетата, това е най-важната тема за обсъждане. Не съм ли права госпожице Фарнел? Може би вие ще ни предложите някой хотел във Франция, където да отседнем. Сигурна съм, че сте била там и знаете някоя чудесна странноприемница, където Майкъл и аз можем да се скрием от света — каза Ема и се изчерви.
— Аз наистина трябва да си вървя. — Джоди се изправи и погледна Майкъл. — Имам ужасно главоболие и с нищо не мога да помогна на плановете за медения ви месец.
— Не можете ли? — Върху лицето на Ема се изписа детско разочарование. — Аз пък се надявах да ни дадете някои добри съвети. Майкъл няма по-голяма сестра, на която да се довери, а Камила и Клодия познават само околностите.
Майкъл се запита дали Ема наистина наблегна повече на думата „по-голяма“, или просто така му се бе сторило.
— Джоди, ти защо не ми каза, че имаш главоболие. Можем веднага да тръгваме.
— Майкъл, ти не можеш просто така да се измъкнеш! — Ема умолително протегна към него малката си ръчичка. — Не, когато имаме толкова много неща да обсъждаме. Госпожица Фарнел може да се качи горе и да полегне. — Тя повика една от прислужничките си.
— Не е необходимо. Трябва да си вървя. Майкъл ти остани. Знам пътя до вкъщи.
На него никак не му се искаше да я остави да си тръгне сама, но, изглежда, тя беше взела твърдо решение да си върви, а Ема го умоляваше да остане. Той се поколеба какво да стори и Джоди се измъкна.
— Каква странна жена — въздъхна Ема. — Наистина е много особена. Досега не съм срещала жена, на която да не й е приятно да участва в приготовления за сватба.
— Тя има главоболие — каза Майкъл по-рязко, отколкото възнамеряваше.
Ема обгърна лицето си с две ръце.
— Защо се сърдиш на мен, Майкъл? Какво мога да направя аз? Виждаш, че упорито се опитвам да включа госпожица Фарнел в приготовленията ни, но явно тя не желае да бъде приятелка с мен.
— Не е така. — Майкъл отиде при Ема и седна до нея. — Хайде, стига. Недей да плачеш. Нали знаеш че не мога да те гледам, че плачеш.
— Опитвам се да не плача, Майкъл. Не искам да правиш нищо против волята си.
Той се опита да погледне лицето й, но тя държеше главата си наведена и не успя да види очите й. Накрая си каза, че е непростимо да проявява недоверие към нея.
Докато Джоди яздеше към дома, от очите й бликаха истински сълзи. Колкото по-често виждаше Ема, особено в случаите, когато тя разиграваше театър пред Майкъл, толкова по-неприятна й ставаше тя. Нима той не можеше да я види какво представлява в действителност? Дори като имаше предвид, че мъжете бяха свикнали жените да се държат по-различно от нея, на Джоди й беше трудно да повярва, че Майкъл може да се хване на евтините трикове на Ема. Той не беше нито глупак, нито наивник. Единственото, с което успя да си обясни поведението му бе, че е влюбен в Ема, при което сълзите й рукнаха още по-силно.