Глава четиридесета
— Тони, заминавам след два дена.
Това беше първото нещо, което каза Джеймс, когато влезе в трапезарията.
— Да ти помогна ли да си стегнеш багажа? — попита Антъни.
— Не бъди досаден. Знам, че ти харесва да съм тук.
Антъни изсумтя и се съсредоточи върху закуската си.
— И кога те осени най-после тази идея?
— Когато видях колко безнадеждно е положението ти. Просто никак не ми е забавно да стоя тук и да те наблюдавам.
Антъни захвърли вилицата си и погледна Джеймс, който небрежно пълнеше чинията си е храна. Всъщност той си мислеше, че от две седмици в отношенията му с Розалин е настъпило подобрение. Само едно докосване беше достатъчно да се хвърли в обятията му. Не виждаше нищо безнадеждно в това. Съвсем скоро тя ще си признае, че се нуждае от него така, както и той се нуждае от нея. Тя ще признае глупостта си и всички ограничения ще отидат по дяволите. Но докато стане това, той ще се придържа стриктно към споразумението.
— Нещо против да ми обясниш какво имаше предвид преди малко?
Джеймс седна срещу него и каза с предизвикателен тон:
— Сега вече тази стая ми харесва. Колко ти струва?
— Стига, Джеймс.
Другият сви рамене.
— Очевидно е доста скъпо, момчето ми. Забелязах, че когато сте си в къщи, тя прекарва целия ден с теб в тази стая, но затворите ли зад гърбовете си вратата на спалнята, се държите като непознати. Какво стана с подхода ти към жените? Едно време можеше да ги накараш да ядат от дланта ти. Тази да не би да е имунизирана?
— Това не е твоя работа.
— Знам.
— Тя не е имунизирана, но не е като другите жени. Работата е в това, че аз искам тя да дойде при мен по собствено желание. Не искам да си мисли, че е била принудена или че не е имала друг избор.
— Искаш да кажеш, че тя няма да дойде при теб? — Антъни просто го погледна с досада. Джеймс се засмя. — Само не казвай, че не сте изгладили недоразумението със сладката Марш.
— А, ти все още помниш името й?
Презрението в тези думи беше очевидно, но Джеймс предпочете да не обръща внимание на това.
— Всъщност аз често се връщах при нея. Тя се оказа страхотно парче. Но онази лисичка в бричове повече не се появи в кръчмата. Това ме накара да се върна при Марги. Не ти ли е минавало през ума да й обясниш?
— Опитах се. Но втори път няма да го направя.
Джеймс въздъхна от тази упоритост. Въпреки че същата черта бе присъща и на него.
— Гордостта е присъща за глупаците. Женен си вече от месец. Ако знаех каква каша ще забъркаш, щях сам да се заема с тази дама.
— Само през трупа ми! — изсъска Антъни. Джеймс се разсмя:
— Докачлив си, а? Това няма значение. Ти я спечели. Макар че никак не е похвално това, което направи с нея след това. Малко романтика няма да е излишна. Не помниш ли как тя се разтапяше в прегръдките ти под лунната светлина в градината?
Антъни едва се сдържа да не удари самодоволната физиономия на брат си.
— Последното нещо, от което се нуждая в момента, са съветите ти. Що се отнася до съпругата ми, аз си имам собствена стратегия.
— Много странна стратегия. Свидетел съм на много странна стратегия. Врагове през деня и любовници на лунна светлина. Аз самият нямам такова търпение. Ако не се предадат при първия ми опит…
— Може би не са достойни за това.
— Някои са. Но има и прекалено много други сладурчета, които ме успокояват, за да обръщам внимание на подробностите.
— Но аз имам Розалин.
Джеймс се засмя отново.
— А тя заслужава ли?
Антъни бавно се усмихна. Това беше първата му усмивка от доста време насам и тя накара Джеймс да омекне. Предполагаше, че малката шотландка заслужава поне малко търпение. А що се отнася до стратегията на Антъни — беше очевидно, че той издълбава все по-дълбока и по-дълбока дупка помежду им. И Джеймс не би се изненадал, ако при връщането си в Англия открие, че съпругата на Антъни повече се с сближила с Джейсън, отколкото със собствения си съпруг. Нети се появи на вратата.
— Извинете, сър Антъни, госпожа Розалин иска да говори с вас.
— Къде е тя?
— В стаята си, господарю. Неразположена е.
Антъни отпъди жената с ръка и изруга високо. Джеймс поклати глава с отвращение.
— Ето, научаваш че жена ти е болна и вместо да се загрижиш…
— Джеймс, стой надалеч, след като не знаеш как стоят не щата. Ако е неразположена, значи се е случило точно това, за което се молеше. Забелязах още онази сутрин когато… Дявол да го вземе, сега сигурно ще науча, че ще ставам баща.