— Така ли мислиш? — изсмя се Джеймс. — Може би никога досега не си забелязвал това, защото не се е държала така с теб.
Антъни го погледна обидено.
— А ти…
Джеймс не му даде възможност да се разгневи.
— Не ставай досаден, скъпи. След като видях как се държи с теб, мисля че нямам никакви шансове с нея. — Обърна коня и добави с дяволита усмивка, преди да го смушка в слабините: — Но изгледите за неуспех никога не са ме спирали.
Глава девета
— Изобщо не ми помагаш, Франсиз — намръщи се Розалин. — Какъв отговор е това „Отиди ако искаш“?
Франсиз се спря на оживената алея и се обърна към магазините на улица Оксфорд. Не обръщаше внимание на влачещата се зад нея Пеги. Слугинята изпусна двата пакета, които носеше. Една кутия за шапки се търкулна по улицата. Ана, прислужницата на Франсиз, се втурна след нея. Господарката й дори не забеляза.
— Какво става с теб, Роз? Толкова много тревоги за едно просто решение! Разтрепервам се, като си помисля какви притеснения ще трябва да изживееш, когато настъпи момента да избереш съпруг. Или искаш да отидеш на тържеството у Идън, или не искаш. Няма нищо по-просто от това да дадеш един категоричен отговор.
Розалин се намръщи. Разбира се, че Франсиз има право. Но Розалин не й беше казала нищо за срещата си е Антъни Малори на бала в Грандал. Искаше да й разкаже, но разговорът, който поведоха, започна с въпроса какъв е бил съпругът на госпожа Идън преди да се оженят. Да, наистина е бил женкар — отговорът беше изречен с такова отвращение и толкова погнуса, че Розалин успя да й зададе само още един въпрос:
— Щастливи ли са заедно?
— Разбира се, никога не съм виждала по-щастливо и по-влюбено семейство.
Франсиз изрече тези думи така, сякаш сама не можеше да повярва, че това е възможно. Розалин познаваше приятелката си. Ако й беше признала, че намира Антъни Малори за привлекателен, щеше да я разтревожи още повече. Затова не спомена нищо за него. Очевидно беше, че Франсиз ненавижда такива мъже.
Независимо от това какво би помислила Франсиз, цяла нощ мислите на Розалин се въртяха около Антъни. Той я владееше толкова силно, че още в мига, в който Нети я видя, разбра всичко.
Първите й думи бяха:
— Разбирам, че си срещнала мъжа на живота си. Как се казва?
Розалин изведнъж излезе от унеса си. Отговори бързо и уклончиво, че е срещнала не един, а четирима. Веднага се впусна да разказва какво е научила за тях, а то не беше кой знае колко много. Все пак временно успя да отклони вниманието на Нети.
Сега беше твърде заета да мисли върху поканата на госпожа Идън. Това беше необичайно, обикновено приемаше всяка покана без да се замисля особено. Не беше никак чудно, че Франсиз се усъмни. Но дори тя не можеше да отгатне каква е причината. От друга страна, откакто я видя да се завръща от езда с Тими предния ден, Нети я дебнеше като ястреб. Не знаеше с какво се е издала.
— За теб решението може да е много просто — каза тя на Франсиз с оправдателен тон. — Но аз трябва да взема под внимание и други неща.
— Какви например?
— Ами времето. Ако отсъствам от града три или четири дена, ще забавя…
— Нали ми каза, че Рийгън е обещала да покани и твоите господа?
— Това не означава, че те ще отидат, Франсиз. Сезонът едва е започнал. Тя избра почивните дни, за да устрои това тържество в провинцията.
— Силвърли е в Хампшир. Не е толкова далече. Освен това ти спомена, че тя ще разпита съпруга си и ще ти разкаже всичко, което той знае за твоите господа. Само тази причина е достатъчна, за да пожелаеш да отидеш.
Логика, логика. Как би могла да я опровергае.
— Кой ти каза, че той знае всичко за тях? Може да се окаже абсолютна загуба на време.
— В такъв случай ти можеш да се върнеш в Лондон още същата вечер.
— И да те оставя там? А ти как ще се върнеш?
Франсиз поклати глава:
— Предавам се. Очевидно е, че ти не искаш да отидеш. Тогава и аз оставам. Имаме половин дузина други покани за края на тази седмица, така че ние ще…
— Не бъди толкова категорична. Аз още не съм казала не.
— Е?
Розалин продължи напред и подхвърли през рамо:
— Трябва да помисля още малко.
Не трябва да подхваща отново този разговор. Така издаваше вълнението си. Сто процента беше сигурна, че Нети вече подозира появата на конкретен мъж. Добре поне, че Франсиз няма никаква представа за всичко това. Но Нети я познава твърде добре. Какво можеше да й обясни когато дойде и я попита? Това щеше да стане съвсем скоро. Няма да може дълго да се крие — Франсиз току-що бе изтъкнала, че няма никакви причини за това.
По дяволите! Беше готова да си прехапе езика, за да не говори повече глупости. Трябва да отиде дори само заради информацията, която може да й даде Рийгън. Трябва да помисли и по въпроса какво ще стане, ако тя не отиде, а четиримата й „избраници“ бъдат там. Ще остане в Лондон, без да е свършила нищо. Това ще е чиста загуба на време.