Положи огромни усилия, за да откъсне очи от тези на Антъни Малори и последва домакинята, която не беше забелязала объркването й. Продължи към камината, където беше разположено канапето. Нямаше друг избор. Трябва да се съсредоточи и насочи цялото си внимание към семейство Уортън и по-специално към Джъстин, като обърне гръб на Малори.
Не беше трудно да разбере защо Рийгън я представя именно на Джъстин. Той беше невероятно красив. Имаше най-прекрасните очи на света. Цветът им беше като тъмно индиго. Очи, които открито й се възхитиха. Това беше най-високият мъж, когото бе срещала. Тя разбра това когато се изправи за да поднесе ръката й към устните си. Беше огромен, е широки рамене, добре сложен, със силни мускули. Толкова беше огромен, че без момчешката си усмивка и чара си би изглеждал заплашителен.
Веднага предразположи Розалин и известно време тя почти забрави кой стои зад нея. Почти. Бедата беше в това, че усещаше опипващия му поглед да броди по цялото й тяло. Усещаше го такъв, какъвто го бе видяла на бала в Грандал. Гледаше я. Направо я поглъщаше с поглед. Всичко, което си мислеше, бе какво той си мисли, когато я гледа.
Един новопристигнал господин беше добре дошъл, понеже прекъсна мислите й.
— А, ти си тук, любов моя? — изрече Никълъс Идън и обгърна с ръка тънката талия на съпругата си. — Защо щом изляза от стаята те обкръжават толкова мъже?
Шегуваше ли се или говореше сериозно? Това не ставаше ясно нито от израза на лицето му, нито от тона му. Но Джъстин Уортън не се обиди. Той се разсмя така, сякаш отлично познава стила на домакина.
— Ако имах намерение да я открадна, Монтиед, ти пръв щеше да научиш — отвърна Джъстин и намигна на Рийгън.
Разменените реплики я развеселяваха.
— Не започвайте отново и двамата — каза тя. — Всички тези дами ще помислят, че говорите сериозно. Те се шегуват — довери тя на гостенките си. — Ако не сте отгатнали, това е съпругът ми.
Тя го представи и на двете. Макар че Франсиз беше чувала много за него, никога не го бе виждала.
Розалин очакваше красавица като Рийгън Идън да има достоен съпруг. Четвъртият виконт на Монтиед — господин Идън — определено не беше красив. Кестенявата му коса беше изпъстрена със златисти кичури. Светлокафявите му очи имаха блясъка на кехлибара и винаги засияваха, когато погледнеше съпругата си. Беше твърде лесно да се разбере защо са го наричали развратник до преди година. Не беше трудно да се разбере и защо така силно се е привързал към семейния живот и съпругата си. Изненадващото беше, че е много млад, само с няколко години по-възрастен от Розалин. Но имаше обноските на по-възрастен мъж. Определено й напомняше сър Антъни. Това отново върна мислите й към него.
— Хайде, котенце, колко дълго смяташ да ни отбягваш?
Дълбокият глас на Антъни прекъсна разговора.
— Цяла нощ — отвърна Никълъс с не твърде любезен тон. За миг сърцето й спря. Беше си помислила, че Антъни се обръща към нея. За грубия отговор господин Идън си спечели едно смушкване в ребрата от страна на съпругата си. Това извади Розалин от вцепенението.
— О, винаги ли трябва да играя ролята на съдия — каза Рийгън и се втурна към камината, за да целуне братята Малори.
— Като че ли е възможно да останете незабелязани по-дълго време — добави през смях тя. — Предполагам, че не липсата на моето внимание ви прави нетърпеливи. Хайде, елате да ви представя.
Тя хвана двамата под ръка и ги поведе напред.
— Госпожо Франсиз, мисля че не познавате моите вуйчовци, Джеймс и Антъни Малори.
Вуйчовци? Вуйчовци! Как е могла да пропусне такава информация, сърдеше се на себе си Розалин. Тя определено не би дошла, ако знаеше, че Малори са толкова близки с Рийгън Идън. Тяхна племенница. Проклятие.
Вълнение обхвана семейство Уортън и Франсиз. Джъстин побърза да излезе от стаята заедно е жените, предпазвайки сестра си от компанията на тези мъже с лоша слава. На Розалин й се искаше някой така да се грижи и за нея. Но тя трябваше да се грижи за всичко сама. С нищо не показа, че ситуацията я притеснява. Франсиз не беше толкова съсредоточена и не забеляза нищо. Стисна устни и показа очевидна неприязън към двамата мъже, на които я представиха. Извини се и припряно се присъедини към другите гости.
Розалин остана сама, обхваната от ужасни предчувствия. Не можеше да си тръгне точно в този момент. Това щеше да е ужасно невъзпитано. Трябваше да остане поне известно време и да изтърпи опипващите погледи на двамата Малори. Те не изпитваха неудобство.