Франсиз приключи дългата си тирада относно срамната репутация на сър Антъни с думите:
— Никога недей да оставаш насаме е него, Роз. Особено след като е очевидно, че той толкова много те привлича.
— Никога не съм казвала такова нещо, Франсиз.
— Не е нужно. Разбрах го в момента, в който Рийгън доведе сър Антъни и ни го представи. Видях начина, по който те гледа. Целувката в оранжерията е едната страна на въпроса. Но знаеш, че нещата нямаше да приключат само с това, ако не бяхте на такова очебийно място.
Розалин не посмя да признае, че въпреки публичното място те бяха стигнали доста по-далеч от една целувка. Не беше съвсем убедена, че всичко би спряло дотук, ако Антъни за щастие не се беше осъзнал и я освободил. Определено тя беше тази, която не пожела да се откъсне от прегръдката му.
— Трябваше да ми кажеш, че вече си се срещала с него на бала в Грандал. — Изведнъж тонът на Франсиз стана много строг. — Бих могла да те предупредя. Очевидно той те е набелязал за следващо завоевание.
— О, Франсиз, не е нужно да ме предупреждаваш. Вече бях чула достатъчно за него. Знаех какъв безсрамник е той.
— И въпреки това се остави да те подведе?
— Казах ти, че той ме измами — извика раздразнено Роз и веднага съжали за тона си. — Извинявай, но е време да престанеш да се безпокоиш. Казах му да стои по-далеч от мен.
Франсиз надули устни и събра вежди.
— Мислиш ли, че той ще се съобрази с думите ти? Мъже като него не понасят откази. По някаква абсурдна логика колкото повече се дърпаш, толкова по-силно е желанието им да те преследват. А този сър Антъни е най-настъпателен от всички — просто е най-красивият, най-желаният от жените и най-заклетият ерген в кралството. Той никога няма да се ожени, Роз. Никога няма да се примири да живее само с една жена. И защо да го прави, след като стотици обмислят как да го спечелят.
— Франсиз, забравяш в какво особено положение се намирам. Не съм просто една дебютантка, търсеща съпруг. Имам цел и не бих позволила нищо да ме отклони от нея. Ако не успея да се омъжа съвсем скоро, последствията ще бъдат ужасни. Дори опасни.
Франсиз въздъхна и се усмихна извинително.
— Бях забравила за това. Права си. Но бъди внимателна, нали Роз? Мъж с богат опит като Малори би могъл да те прелъсти без да усетиш. Предполагам, че трябва да се благодариш и на това, че онзи негов безпътен брат, който с нищо не се различава от сър Антъни, все още не те е набелязал.
Розалин щеше да си спомни тези думи по-късно. Слезе долу. Джъстин Уортън бързо ги покани на бюфета. Тя все още негодуваше от наивността си. Дори не й остана време да се замисли за брат му. Джъстин успя да отвлече вниманието й. Известно време тя се забавлява. Той беше толкова чаровен. Индиговите му очи бяха толкова възхитителни, че тя сериозно се замисли дали да го добави в списъка си въпреки младостта му. Той поне беше по-голям от нея и не правеше опит да скрие интереса си. А това беше ценно, особено сега, когато тя трябваше сама да търси кандидатите си. Все още трябваше да проявява смелост. Сър Артемъс се приближи към нея.
За нещастие госпожа Уортън прекъсна разговора им. Оплака се от главоболие и Джъстин бе принуден да я заведе в къщи, въпреки че беше поканил Розалин да отиде с него на лов следващата сутрин.
— Това е лесно завоевание — отбеляза Франсиз, когато Джъстин излезе с майка си.
— Така ли мислиш? — ухили се Розалин. — Бива си го, нали.
— Толкова е строен и силен. Чух само хубави неща…
— Франсиз, не трябва да го превъзнасяш толкова. Както виждаш, сър Антъни вече си е отишъл. Престани да се безпокоиш.
Франсиз стисна ръката й.
— Много добре. Знам, че можеш да отличиш доброто от лошото. Но тъй като лорд Уортън също си отиде тази вечер, защо не използваш възможността да задълбочиш запознанството си със сър Артемъс?
— Да, наистина — въздъхна Розалин. — А освен това трябва да намеря госпожа Идън и да получа обещаната от нея информация. Колкото по-скоро намаля списъка, толкова по-добре.
Но Рийгън Идън водеше оживен разговор с част от съседите си, Розалин не искаше да я прекъсва. Тя намери сър Артемъс, погълнат от играта на вист. След вечеря на няколко места бяха раздадени картите.
Розалин се приближи към един от отворените френски прозорци и изчака Рийгън да я забележи. Наслаждаваше се на лекия бриз, проникващ отвън. В гостната беше станало непоносимо топло. Искаше й се да излезе навън, но не се решаваше. Спомни си предишното излизане в градината, когато за пръв път срещна сър Антъни. Не го виждаше между гостите след случката в оранжерията, но това не означаваше, че той не се спотайва наблизо.