Помисли си да измъкне Франсиз навън, за да се поохлади малко. В този момент едно движение зад гърба й я сепна.
— Забавлявате ли се, госпожице Розалин?
Тя се обърна и разпозна Джеймс Малори. Страхуваше се, че Антъни може да е с него. Видя, че е сам и си отдъхна. Златистата му коса беше леко разрошена. Очевидно идваше отвън. Погледът му беше толкова целенасочен, че тя отново се притесни. Припомни си думите на Франсиз, че този брат е по-ужасният. Тази вечер нищо не можеше да промени това мнение. Макар че тя беше склонна да счита Антъни за по-опасен. Поне спрямо нея. Тя леко кимна с глава.
— Да. Вашата племенница успя да ме накара да се почувствам като у дома си. Бях много изненадана да науча, че е ваша племенница. Предполагам, че е дъщеря на някой от по-възрастните ви братя?
— На нашата единствена сестра Мелиса — поправи я той. — Но тя почина когато Рийгън беше бебе и аз и братята ми имахме удоволствието да я отгледаме.
Розалин остана с впечатлението, че за четиримата мъже действително е било удоволствие да отгледат единственото дете на сестра си. А това правеше особено този Малори да изглежда по-малко опасен. Поне до момента, в който той предложи:
— Би ли се разходила с мен до езерото?
Този въпрос беше неочакван и тя застана нащрек.
— Не, благодаря.
— Ами тогава просто да излезем навън. Изглежда имаш нужда да поемеш глътка свеж въздух.
— А, не, дори ми е хладно и мисля да си взема шала.
Джеймс се подсмихна на това неубедително извинение.
— Скъпо момиче, капчиците пот по веждите ти доказват точно обратното. Хайде, не се страхувай от мен. Аз съм безобиден във всяко едно отношение.
Той я хвана за лакътя и я поведе навън. Розалин изпита странно чувство, че се случва нещо много познато. Сякаш се спуска за втори път в една и съща пропаст. Само че този път дори нямаше възможността да спре Джеймс, когато се опита да я изведе от стаята. Само две крачки и бяха навън. Тя не можа да се осъзнае. Той не й даде възможност да реагира. Вместо да продължат към градината, той я дръпна отстрани на вратата, притисна гърба й към стената и устните му приглушиха лекия й тревожен вик.
Всичко стана толкова бързо, беше толкова умело извършено, че Розалин не успя да осъзнае клопката и да я избегне. Не се осмели да вика, за да не привлече вниманието на гостите. Не би понесла клюките, които ще последват след подобна сцена. Единственото, което можеше да направи, бе да го отблъсне. Но той я беше заклещил между стената и здравите си гърди. Спря да се съпротивлява. Чувстваше как кръвта бучи в ушите й. Целувката на Джеймс толкова напомняше тази на брат му! Но все пак това не беше Антъни, макар че много й се искаше да бъде.
— Вие с брат ви да не би да се учите един от друг? — просъска тя, когато той отдръпна глава.
Джеймс се разсмя, за да прикрие разочарованието си.
— Така ли мислиш, малка шотландко? Защо каза това?
Тя се изчерви от гняв. Беше признала, че Антъни също я е целунал. За да се защити, добави бързо:
— Това ли разбирате под „съвсем безопасен“?
— Излъгах — отвърна той нагло.
— Така ли? А сега ме оставете да си отида, лорд Малори.
Той отстъпи толкова, колкото телата им да се отделят, но без възможност да се измъкне.
— Не се гневи, скъпа. Никога не обвинявай един мъж, че е направил опит. Сега признавам, че Тони печели този път. Дяволски е нечестно това, че се запозна първо с него.
— Какви глупости говорите, по дяволите? Ако вие двамата сте се обзаложили…
— Дори не си помисляй такова нещо, скъпо момиче. Това е просто съперничество между братя и доказателство, че двамата имаме един и същ вкус.
Той приглади с пръст мокрите къдрици по слепоочията й. За миг тя беше като хипнотизирана. Настойчивият му зелен поглед изцяло завладя съзнанието й.
— Ти си невероятно красива. Знаеш… невероятно. Много е трудно в този случай да приема поражението. — Гласът му стана дрезгав от вълнение. — Бих могъл да накарам кръвта ти да кипне, девойко. Убедена ли си, че предпочиташ Тони?
Тя водеше борба да се освободи от въздействието му. Боже господи, тези Малори са опустошителни. Те наистина знаят как една жена може да бъде прелъстена. Тя се молеше той да повярва на думите й:
— Никога не съм казвала, че предпочитам брат ви. Но това не означава, че избирам вас. Истината, лорд Малори, е, че не искам нито един от двама ви. Позволете ми да се оттегля, или ще се наложи да викам за помощ.
Той отстъпи, леко се поклони и се усмихна. Чувствените му устни бяха влудяващи.
— Не мога да ви позволя да направите това, скъпа госпожице. Ако ви видят тук сама с мен, ще загубите завинаги репутацията си.