Когато стана ясно, че тя няма да помръдне от мястото си, за да го приближи, Антъни каза:
— Добре че се появи най-накрая, скъпа. Бях започнал да кроя как да се вмъкна в стаята ти и да те заваря в леглото.
— Сър Антъни!
— Остави ли вратата отключена? — подразни я той и се усмихна. — Не ме изпепелявай с убийствено красивите си очи, скъпа моя. Шегувах се. Можеш да дойдеш без опасения. Днес смятам да ти покажа най-добрите си обноски. Няма да правя нищо, с което да те притеснявам.
— Обещаваш ли?
— Трябва ли? — ухили се той.
— Да.
— Много добре. Обещавам тържествено и искрено, докато ме съжалиш и ме освободиш от обещанието ми.
Тя се разсмя дрезгаво и смехът й прозвуча като музика в ушите му.
— Сър Антъни, ще те освободя от това обещание когато остарееш толкова много, че престанеш да го желаеш. Нито ден по-рано.
Тя пристъпи и спря точно пред него със слънчобран под мишница. Беше преметнала панделката на бонето през ръката си и го полюляваше. Господи, тя беше прекрасна като картина! Строгата и малка брадичка показваше упоритостта й. Тези чудесни очи, изпъстрени със златисти петънца, които искряха закачливо!
Беше достатъчно мъдър, за да напусне Силвърли предната вечер. Сега разбираше, че е постъпил наистина правилно. Ако беше останал, трудно щеше да преодолее привличането. Тя се нуждаеше от време да се успокои. Така че той отиде да празнува в близкото село. Имаше повод за това. Може и да го беше ударила, но той я беше предизвикал. И това беше една от причините за доброто му настроение. Спокойно можеше да потърси някое момиче за удоволствие.
Антъни изпитваше желание да се разсмее при спомена за провалените си планове. Той без усилие намери едно подходящо момиче в селската кръчма. Но усети, че нито има желание, нито нужда от друга жена, а точно от тази, която беше оставил зад себе си в Силвърли. Неочаквано Джеймс се появи в същата кръчма. Антъни беше много щастлив да му прехвърли момичето. Самият той седна да пийне и обмисли следващия си ход.
Твърдо реши да промени подхода. Тази сутрин проведе дълъг разговор с любимата си племенница и замисли хитър план. Ще предложи на дамата нещо, което тя би могла да приеме — да й помогне в постигане на целта й. И няма защо да се притеснява, ако тя не приеме съвета му. Нейната цел просто не беше негова.
Тя търпеливо чакаше обяснението му. О, с каква сила изрече тези думи! Чувстваше се спокойна и уверена. Забрави предпазливостта си и напълно се довери на обещанието му. Откъде да знае, че страстите му са по-силни от непрестанните му обещания. Особено ако са дадени на жени.
Той се отмести от парапета. Гласът му прозвуча равнодушно:
— Би било по-добре за вас, ако изберем някое спокойно място, далеч от чуждите погледи, за да поговорим.
Тя застана нащрек:
— Все още не мога да разбера…
Усмивката му я обезоръжи.
— Казах, че ще поприказваме, скъпа. Нищо повече. Ако не можеш да ми се довериш, как бих могъл да ти помогна?
— Да ми помогнеш? — смутено попита тя.
— Разбира се. Точно това имам предвид. Хайде ела.
Успя да потисне любопитството си и го остави да я поведе към библиотеката. Просто не можеше да проумее как той би могъл да й помогне. Вътрешно се притесняваше от непреодолимото му въздействие върху нея. Какво се крие зад външния вид и доброто държание на мъжете? Нейните мъже? О, той не би могъл да знае за тях.
Самата мисъл, че той би могъл да подозира намеренията й, я накара да се изчерви. Антъни не забеляза това. Поведе я направо към едно канапе. После се отдалечи и спря пред масичката с напитките.
— Бренди? — попита през рамо.
— В този час?
Учуденият й тон го накара да се усмихне.
— Разбира се, че не. Предложението ми е определено глупаво.
Но той определено се нуждаеше от една напитка. Мисълта, че отново е сам с нея, се настаняваше в съзнанието му. Но той не беше я довел за това. Това трябваше да бъде на второ място.
Остави брендито и застана пред канапето. Розалин седеше скромно, е прибрани крака, стиснала в скута си слънчобрана и бонето, свита в единия ъгъл. Повечето място беше оставено за него. Той разбра, че не бива да сяда близо до нея. Явно тя не изпитваше същото желание. Антъни се настани достатъчно далеч, за да не я изплаши. Въпреки това тя се притесни: