— Ти обеща!
Той седна и зарови ръка в косата си. Жестът му беше изпълнен с отчаяние и мъка. Гласът му обаче звучеше спокойно.
— Бъди любезна да си спомниш, че ролята ми на довереник е нова за мен. Ще трябва да свикна с нея. — Забеляза гнева в очите й. — О, за бога, не ме съди за инстинктите ми. Няма да се случи отново. Можеш да си сигурна в това.
Тя се изправи, обърна се с лице към него и стисна слънчобрана си като оръжие.
— Ако няма какво повече да ми кажеш…
О, миличка, само ако знаеше, че в момента ти си в безопасност единствено по мое собствено благоволение.
— Значи ще трябва да пресеем истината от клюките. Дай ми седмица-две на разположение.
— Една седмица.
Той се облегна назад, отпуснал ръце върху облегалката на канапето. Бавно я обходи с поглед. Това, че тя все още говореше с него и искаше да разчита на него, му беше достатъчно. Явно не му беше толкова сърдита.
— Оправи си косата, миличка. Ще те придружа до езерото. Едва задуши смеха си, чувайки изсумтяването й — за втори път го е оставила да развали фризурата й. С нетърпеливи пръсти тя приглади косата си и сложи бонето. Той се разсмя и си спечели един убийствен поглед.
Малко по-късно тя прекоси задната морава. Чувстваше се подвластна на чара му. Усмихна се безпомощно. Дори изпита желание да му прости. В следващия момент осъзна колко безпомощна е сама с него тук, а всички останали са отишли на лов. Те приближаваха езерото, когато срещнаха Джъстин. Чувството й за хумор се изпари. Той ги погледна учудено и стреснато.
— Не е добра идеята да се показваме двамата заедно — каза тя, съзирайки няколко от избраниците си.
— Бих се съгласил, ако бяхме другаде. Но аз съм роднина на домакинята и е съвсем естествено да кавалерствам на дамите.
Никаква загриженост! Лорд Греъм и лорд Флеминг, които бяха пристигнали едва днес, я бяха забелязали. Дали са си помислили нещо нередно, като се я видели да пристига последна, облегната на ръката на сър Антъни? Тя си спомни милото предупреждение на Рийгън, че всяка дама, спечелила интереса на този развратник, става жертва на клюки и сплетни.
При всички случаи това, че и двамата са изпуснали лова и се появяват заедно при езерото, беше съмнително. Мъжете, които тя ухажваше, щяха да се замислят върху това. Антъни би трябвало да го знае. Той притежаваше богат опит. Раздразнението й се насочи изцяло към него. Беше готова да избухне.
— Знаеш ли, Антъни, дори да се отегча от съпруга си, няма да те оставя да се възползваш от това.
Той разбираше, че зад строгия й тон се крият съвсем други чувства. Отговорът му я развълнува:
— Напротив, накрая ти ще станеш моя любовница, скъпа. Ако не бях сигурен в това, никога не бих се съгласил да ти помагам.
Глава тринадесета
— О, не, мили боже! Нека това е сън!
Наистина, това беше кошмар — да се събудиш в непозната стая и да нямаш никакъв спомен как си се озовала там. Розалин се огледа с широко отворени очи. Молеше се наистина да сънува. Но беше сигурна, че това е действителност. Тапетите бяха накъсани и провиснали. Имаше леген за вода. Една хлебарка се разхождаше по каната до него. В единия ъгъл имаше трикрака маса — четвъртият й крак беше счупен. Тя лежеше на единственото тясно легло, покрита до кръста с грубо одеяло. Гол под, голи стени, гол прозорец.
Как се беше случило всичко това? Тя притисна длани до слепоочията си. Отчаяно се мъчеше да си спомни. Болна ли е била? Може би е станала злополука? Спомняше си единствено предишната вечер. Или поне й се струваше, че всичко това се е случило предишната вечер, а не преди много дни, за които не си спомня нищо.
Не можеше да спи. Откакто се беше запознала с Антъни Малори, мислите й бяха заети преди всичко с него. Преди три дена се завърна в Лондон заедно с Франсиз. Не можеше да забрави времето, прекарано с него. Нито неочакваното му предложение за помощ.
И все пак въпреки обещанието да не я преследва поне докато се омъжи, той не я остави на мира през целия ден. Тя разговаряше с останалите членове на компанията. Опитваше се да примами някой от господата. Но дори когато не беше наблизо, тя го разпознаваше сред тълпата и очите й срещаха неговите, усещаше, че постоянно я наблюдава. Тази нощ, оправдавайки се с това, че е почти домакин на партито, той танцува с нея цели три пъти. Не танцува с никоя друга жена, дори с племенницата си.