— Спомних си, че тук имаш приятелка. Покрай нея не беше трудно да намеря и теб. Щях да те имам много по-рано, но онези проклети идиоти, които бяха наел, се оказаха такива страхливци, че подвиха опашки просто защото около тебе се бяха събрали за помощ повече хора. Нали си спомняш, оня ден на улица Оксфорд.
Значи наистина е бил Джорди! Думите за помощта от страна на тълпата я накараха да се изсмее. Тя едва успя в последния момент да задуши смеха си в кашлица. Представи си как двамата глупаци са представили пред Джорди провала си, за да избегнат гнева му.
— Ти си мислила, чи като напуснеш Лондон, ще загубя дирите ти — каза той намръщено. — Толкова тревоги и разходи ми причини! Знаеш ли колко хора трябваше да изпратя, за да намерят дирите ти. Ти не беше оставила никакви следи. Обаче се върна по собствено желание — при тези думи той отново се усмихна, като намекна, че е типично една жена да направи такава грешка. — Беше само въпрос на време. Ето те сега тук.
Да, тя беше тук и все още не знаеше как Джорди е успял да я доведе. Неговият вид й подсказваше, че няма дълго да остане в неведение. Той изглеждаше толкова доволен от плана си, че нямаше търпение да й го изложи, за да бъде оценен по достойнство. О, да, тя го оцени, като го прокле хиляди пъти. Джорди винаги е бил изобретателен. Беше прекалено умен и лукав като лисица. Любимото му занимание винаги е било да измисля проклетите си малки шегички. Тази беше една от тях.
Тя реши да не му доставя удоволствие и да не проявява никакъв интерес към постъпките му. Докато той обясняваше, тя уморено се прозя насреща му.
— И сега какво, братовчеде?
Той остана с отворена уста.
— Изобщо ли не се интересуваш от това как си се озовала в тази стая?
— Има ли значение? — попита тя отегчено. — Както и да е, аз съм вече тук.
Тя мислеше, че той ще се спука от яд, когато добави:
— Добре, ще ти кажа, че това беше най-изобретателния ми план.
— Не се и съмнявам — отвърна тя и продължи да се прозява.
Светлосините му очи я пробождаха като ножове. О, толкова лесно можеше да чете по лицето му. Толкова беше прозрачен със своята злоба и алчност. А освен това беше толкова избухлив. Реши да не го дразни повече. Трябваше да се поуспокои след първоначалното сътресение. Той представляваше голяма заплаха за нея. Трябваше да го залъже някак си, докато успее да състави план и се измъкне оттук. Ако изобщо съществуваше такава възможност.
— Прислужницата свърши всичко. Аз наех това момиче, за да се вмъкне в къщата. Ни беше никак трудно да разбера, чи едно от момичетата ще отсъства и го заместих с моето момиче.
Розалин почти избухна.
— Какво направи на прислужницата, която не се яви на работа?
— Недей се коси, братовчедке. — Той се оживи неимоверно и доказа колко е доволен, че е привлякъл вниманието й. — Нищо й няма. Само леко я ударихме по главата. Вече съм изпратил човек, който да я освободи и да разбере дали вече са узнали за отсъствието ти. Но както ти казах, моите хора вътре в къщата с нетърпение чакаха да пожелаеш нещо за ядене или пиене. В чашата ти имаше достатъчно количество приспивателно.
Млякото! Проклетото топло мляко, което тя снощи беше поискала, за да й помогне да заспи! Никога не би предположила, че ще заспи толкова дълбоко, та няма да я събуди дори собственото й отвличане.
— Нали разбираш как стана всичко това — иззлорадства Джорди. — При първа възможност момичето пусна моите хора да влязат в къщата и си тръгна. Когато цялата прислуга се оттегли и настъпи тишина, те те доведоха тук. През цялото време ти ни се събуди нито веднъж.
— А сега какво си намисли? Убедена съм, че е нещо достойно за презрение.
— Намерил съм един свещеник, който няма да обърне внимание на думите ти. И няма да има никакво значение дали ще кажеш „да“, за да ни венчае. Този долен пияница съвсем скоро ще бъде тук. Моите хора отидоха да го търсят. Мисля да не предизвиквам суматоха докато чакаме. Госпожа Пим е точно пред вратата и ще дебне за всеки шум.
Тя го наблюдаваше как се отдалечава. Чу как заключва бравата и си помисли да го извика. Може би, ако научеше от Нети или Франсиз колко много я отвращава и как никога не би се омъжила за него по собствено желание, щеше да промени решението си. Но си спомни за огромната му алчност и предпочете да държи езика си зад зъбите. Този брак щеше да му донесе цяло състояние. Вече беше стигнал дотук и не би се спрял пред нищо, за да постигне целта си. Планът му беше толкова прост, защо ли трябваше да измисля нещо по-умно. Можеше да обясни заключването й тук като инцидент, за който съжалява безкрайно много. Но със сигурност не би я оставил жива, ако знаеше, че има приятели, които биха разтрогнали брака й. Тя съзнаваше, че ако спомене имената им, ще ги изложи на опасност.