— Това означава, че не сме сами, нали така.
— Страхувам се, че ще те разочаровам. Те излязоха и ние сме съвсем сами. Както виждаш, самият аз се приготвям да излизам. Затова Добсън не искаше да те пусне.
Тя го погледна едва сега. Той изглежда се готвеше да си ляга. Носеше сребристосин халат на баклавички. Под него беше обул панталони и нищо повече. Преди да успее да пристегне халата си с колана, тя успя да зърне голите му гърди с оскъдни черни косми по тях. Косата му беше влажна. Той я беше пригладил с ръка назад. По слепоочията му се спускаха току-що изсъхнали къдрави кичури. Изглеждаше по-чувствен от друг път. Тя едва откъсна очи от него и си спомни защо е тук.
В този момент погледна към леглото и едва сега осъзна къде е приета. Спалнята. По дяволите!
— Знаеше ли, че съм аз? Не, не би могъл — отговори си сама на въпроса и го погледна отново. — Всичките си посетители ли приемаш тук?
Антъни се разсмя.
— Само когато бързам, мила моя.
Тя се намръщи. Изобщо не беше учудена. Положи усиля да се съсредоточи. За да го направи, трябваше да не го гледа.
— Няма да ти отнемам много време, сър Антъни. Самата аз нямам време за губене. Нещо се случи. Всъщност това не те засяга. Достатъчно е да ти кажа, че нямам време. Искам да ми кажеш едно име и то веднага.
Изведнъж чувството му за хумор се стопи. Опасяваше се, че знае точно какво тя има предвид. Стомахът му се сви от притеснение. Да бъде неин доверител — това беше само повод да бъде по-близо до нея. Нямаше намерение да приеме поражението — да не постигне целта си, а да й помогне да се омъжи. Имаше намерение да отлага неопределено време и да я прелъсти. А сега тя изискваше от него да й каже име. Ако беше свършил това, което беше обещал, той трябваше да е подготвен. Но той не беше. Вероятно тя повече нямаше нужда от доверител. И ако той не й кажеше име за добро или за зло, тя сама щеше да направи своя избор. Той изобщо не се съмняваше в това.
— Какво, за бога, се е случило?
Тонът му беше неочаквано груб. Тя примигна.
— Това не те засяга.
— След като си тук, можеш да ми кажеш какво става и защо си се разбързала толкова много.
— Това не е твоя работа — каза тя настоятелно.
— Скъпа моя, ако искаш да ти кажа име, по-добре да стане и моя работа.
— Ами… ами…
— Знам, че не ти е много забавно.
— Звяр!
Яростта й възвърна чувството му за хумор. Господи, тя беше толкова красива, когато очите пръскаха гневни пламъци. Като че ли златистите петънца в зениците й се разгаряха и така се сливаха с цвета на косата й. Изведнъж през ума му мина мисълта, че тя действително е в неговия дом, в неговата спалня, където си я беше представял безброй пъти, без да може да измисли начин да я доведе.
Усмивката на устните му я разгневи още повече. Скъпа, ти сама дойде в леговището ми, продължаваше да си мисли той, сега си моя. А на нея каза:
— Нещо за пиене?
— Не се прави на светец — каза тя и сръбна една голяма глътка от брендито, което той й предложи.
— Е? — подкани я той. Тя продължаваше да го гледа студено.
— Свързано е с дядо ми и с обещанието, което му дадох, да се омъжа веднага след смъртта му.
— Зная това — спокойно каза Антъни. — А сега ми кажи защо е искал да му дадеш това обещание.
— Много добре — сряза го тя. — Имам един далечен братовчед, който иска да се ожени за мен на всяка цена.
— И?
— Не просто иска, а има намерение да го направи независимо от моето желание. Разбираш ли сега? Ако попадна в ръцете на Джорди Камерън, той ще ме принуди да го направя.
— Разбирам, че ти не го искаш.
— Не ставай глупав, човече! — нетърпеливо каза тя и започна да крачи около него. — Бих ли изявила желание да се омъжа за някой съвсем непознат, ако нямаше основателна причина за това?
— Не, не мисля.
Розалин ахна, като го видя да се усмихва.
— Забавно ли ти се струва?
— Това, което си мисля, скъпа, е че прекалено много се вълнуваш за нищо. Това от което се нуждаеш е някой, който да убеди братовчед ти, че за него е по-здравословно да си потърси друга жена.
— Ти?
Той сви рамене.
— Защо не? Не бих имал нищо против да ти направя такава услуга.
Тя едва не го удари. Но вместо това продължи да пие брендито си, благодарна, че има такъв успокояващ ефект.
— Нека ти кажа нещо, Антъни Малори. Това, за което говорим, е моят живот, а не твоят. Ти не познаваш Джорди. Не знаеш как е обсебен от мисълта да сложи ръце на богатството на дядо ми чрез брака си с мен. Би направил всичко за това. След като веднъж вече ме получи, нищо не би му попречило да инсценира някаква злополука или да ме заключи някъде и да ме обяви за невменяема. Твоето предупреждение няма да го уплаши, нито да го прогони. Ако изобщо успееш да го откриеш. Нищо не може да го изплаши. Единственият начин да се защитя, е да се омъжа за някой друг.