Изстена дълбоко. Той се спря и се засмя победоносно.
— Ти, дявол такъв — каза тя, видяла наглата му усмивка.
— Знам. — Той прокара език по другата й гърда. — Не ти ли харесва?
— Да не ми харесва — повтори тя с такъв тон, сякаш за пръв път в живота си чуваше толкова нелеп въпрос. — Аз също искам да те галя. Ще ми позволиш ли?
— Не.
— Не?
— По-късно можеш да ме галиш колкото сърцето ти иска, но точно сега не бих го понесъл.
— О! — въздъхна тя. — Аз също трудно се въздържам.
Той зарови глава между гърдите й стенейки.
— Скъпа, ако не замълчиш, ще ме накараш да се държа като неопитен младеж.
Розалин се засмя и гърленият звук, който издаде го омая, всички потиснати чувства се отприщиха. Разкопча панталоните си. За щастие се овладя миг преди да скочи отгоре й. Все още не бяха свалени чорапите и обувките й. Той се зае с това. Обзе го толкова силно желание, че забрави намерението си да я люби бавно и дълго.
Когато свали едната й обувка, скритият нож падна на земята и той внезапно се отрезви. Усмихна се вътрешно. Беше учуден. Тя беше пълна с изненади, неговата малка шотландка. Бракът с нея щеше да бъде не само приятен, но и интересен. Той неочаквано усети, че тази мисъл трайно е заела съзнанието му. Всички предишни съмнения бяха забравени. Взе ножа в ръка.
— Знаеш ли наистина как да го ползваш?
— Да. И си послужих с него, когато хората на Джорди се опитаха да ме отвлекат на улицата.
Антъни хвърли оръжието настрани. Усмихна й се ласкаво, искаше да й вдъхне сигурност:
— След тази нощ, скъпа, няма да имаш никакви тревоги.
Розалин изпитваше съмнения, но не ги сподели. Нищо не беше сигурно. Все още той не беше мъжът, за когото иска да се омъжи въпреки силата, с която го желаеше. Той беше любовник. Тя можеше да го приеме за такъв. Имаше ли някакъв смисъл да пази девствеността си? Последните събития я накараха да приеме, че бракът й ще бъде просто една сделка.
Утрешният ден беше все още далеч, а също и решенията, които трябваше да вземе. Антъни я милваше по краката и бавно ги разтваряше. За нея беше невъзможно да разсъждава за нещо друго. Той се наведе и целуна най-нежните места на бедрата й. Повдигна се леко и погали с език пъпа й. Горещи тръпки преминаха през цялото й тяло, от петите до главата. Тя се сгърчи от желание. Хвана главата му, привлече я към устните си, но той не бързаше. Устните му отново помилваха гърдите й. Загуби разсъдъка си. Изви гръб като дъга. Гърдите й се повдигнаха и докоснаха неговите. Цялото й същество тръпнеше от желание за допир. Но това не беше достатъчно. Тя не знаеше точно какво трябва да направи, но инстинктивно разбираше, че има още нещо, до което все още не е достигнала.
Лудо се вкопчи в него. Той се беше овладял напълно. Контролираше всяко свое движение. Едва когато почувства, че е готов, се плъзна леко нагоре. Докосна с изгарящи устни врата и ухото й. Когато езикът му се плъзна по очертанията на ухото й, цялото й тяло се опъна от възбуда. Тя почти го отмести от себе си. Изпита такова странно вълнение, като че ли искаше да се слее с него.
Боляха я слабините. Заля я ураган от влажна топлина. Почувства за пръв път особено докосване. Тялото й го прие в себе си. Копнееше за натиск на това най-интимно място. Това я изпълни с възторг. Получи усещане за пълнота и сключи крака около ханша му, за да не се отделя от нея. Усещаше го да нараства в нея и да я изпълва с такава сила, сякаш ще избухне. Изпита ново чувство на пълнота и задоволство.
Той я целуваше дълбоко, жадно. Тя му отвръщаше със същото. Беше я хванал с две ръце и я притискаше в силните си обятия. Пръстите му се вплитаха в косата й и напътстваха всяко нейно движение. Тялото му се движеше ритмично, постоянно и тя влезе в ритъма на тези движения. Напрежението започна отново да нараства все повече и повече и накрая и бухна в блажено забвение.
Няколко мига по късно Антъни се срина върху й. Собственото му изживяване го беше изтощило до крайност. Сега не можеше дори да повдигне главата си. Никога досега не беше изпитвал нещо подобно. Искаше да й го каже. Забеляза, че тя е отвита и студена. Не можеше да разбере дали е задрямала от изтощение или просто припаднала. Усмихна се. Отметна кичур коса от страните й. Беше доволен от нея и от себе си.
Нещо го подтикваше да я събуди и започне всичко отначало. Потуши това желание. Спомни си преградата на девствеността й, която беше преодолял със сила. Реджи му беше казала, че е девствена, но страстта, с която Розалин му се отдаваше, му пречеше да й повярва. Истината му достави необяснимо удоволствие. А тя сякаш не беше забелязала какво точно се е случило. Но той знаеше, че има нужда от спокойствие и възстановяване. Чакаше ги следващият ден и още цял един живот.