— Дявол те взел! Ти пренасяш цяло състояние в тази карета!
Той бързо огледа купето. Не остана никак доволен. Замислено спря поглед на Розалин:
— Отметни назад наметалото и открий раменете си. Даа. — Дълбоко изрязано деколте разкри горната част на повдигнатите й гърди. Все пак беше доста скромно в сравнение с това, което носеха други жени на нейната възраст. — Поиздърпай малко надолу деколтето си…
— Антъни!
— Не е време да се правиш на свенлива — той се намръщи. — Теб може да не те е грижа колко жени ще видят голото му тяло, но аз не съм склонен чужди мъже да гледат твоите прелести.
— И аз искам да помогна — отвърна тя раздразнено. — Той я подсети за брачната сделка, която тя настояваше да сключат.
— Похвално. Но мъжът трябва да те гледа и влюбено, а не мъжествеността му само да пълни бричовете.
— Мъжествеността му да пълни бричовете! Какво говориш?
Най-накрая той се усмихна.
— Ще бъда очарован да ти покажа какво означава друг път.
Антъни би добавил и още нещо, но в този миг разбойникът отвори вратата и пъхна главата си в купето. Розалин се стресна. Едно е да мислиш, че ще бъдеш ограбен, друго да се срещнеш лице в лице с истински бандит.
Каретата беше достатъчно висока, така че виждаха тялото му само от кръста нагоре. Беше едър, с широки мускулести рамене. Носеше прекалено тясно сако. Косата му бе тъмна и рядка. Голямата му глава беше завързана с мръсен шал. Дебели пръсти стискаха стар ръждясал пистолет. Беше го насочил точно срещу Антъни.
Розалин гледаше втренчено пистолета. Сърцето й започна лудо да бие. Не така си го беше представяла… Е, всъщност не си беше представяла нищо подобно. Не познаваше лично нито един разбойник. Откъде можеше да знае колко е опасно. Искаше Антъни да се противопостави. Ако му се случеше нещо, тя щеше да е виновна. И то само заради някакви си бижута. А можеше да си купи колкото си иска.
Погледна мъжа си. Чудеше се как да му каже да не мисли за скъпоценностите й.
— Дор вечер господарю — гласът на разбойника беше приглушен от шала. — Вий си стойте тук и чакайте. Ше стане напечено, ако се мъчите да викате за помощ. Аз ше си взема квото търся.
Точно в този миг мъжът забеляза Розалин в меката слаба светлина. Антъни използва изненадата му, сграбчи го за китката и я изви. Стовари юмрука си в лицето му.
Всичко стана толкова бързо. Розалин не успя дори да се уплаши. Крадецът беше изпуснал пистолета и се свлякъл с лице към пода. Антъни сложи крак на гърба му и го притисна.
— Бъди добро момиче, остани тук, докато аз проверя дали навън се навъртат други подобни.
Без да изчака отговора й той излезе, а разбойникът се измъкна от другата врата. Тя остана съвсем сама в празната карета. Беше онемяла от ужас. Никога досега не беше изпитвала такъв страх. Не за себе си, страхуваше се за Антъни. Мислеше, че няма да издържи в очакване на нови изстрели. За щастие той се върна съвсем скоро. Усмихваше се.
— Като гледам треперещия кочияш, и на него за пръв път му се случва подобно нещо. За щастие този глупак беше сам.
Тя избухна от облекчение:
— Защо трябваше да ме плашиш до смърт? Можеха да те убият.
Той повдигна вежди учудено.
— Мила моя, какво друго очакваш, след като ти самата по иска да направя нещо?
— Нямах предвид да се оставяш да те убият.
— Драго ми е да чуя това — сухо отвърна той. — Всичко вече приключи.
— Само не казвай…
Той я привлече в скута си и задуши думите й в силна и дълга целувка. Усмихна й се.
— Така е по-добре. Сега може да мислиш за нещо друго. Бъди сигурна, че по-късно ще продължим. — Постави я нежно на седалката до себе си и посегна към бутилката с шампанско. — Аз ще пийна още малко, а ти подремни.
— Като че ли бих могла — отвърна Розалин. Гневът й сякаш беше изчезнал.
— Скъпа, по-добре опитай. Обещавам ти, че по-късно няма да те оставя да спиш.
Тя не каза нищо. Изчака го да се облегне с чашата в ръка и се настани до него. Сърцето й отново заби спокойно. За бога, това беше нейната брачна нощ! Неща като тези не се случват през първата брачна нощ! Ядоса се, че се е уплашила толкова много.
— Следващия път не ми обръщай внимание и не се прави на герой. Бижутата ми не са толкова важни.
— Вероятно, но като твой съпруг аз ще трябва да ти купя нови, а не бих искал да влизам в разход.
— Значи ти все пак се ожени заради парите ми!
— Че за какво друго?
Тонът му беше изпълнен със сарказъм. Очите му бяха вперени в дълбокото й деколте, което все още не беше повдигнала. Почти я накара да се разсмее.
— За какво друго, наистина?