— Хубаво е — промълви тя.
— Така ли? А така?
Устните му докоснаха слепоочието й и се плъзнаха надолу към устните. Целува я дълго и дълбоко, а после продължи към врата и гърдите й. Обляха я горещи вълни.
— Това е прекалено хубаво — промърмори тя. Антъни се разсмя от удоволствие.
— О, любима, снощи ли беше? Струва ми се, че не сме се любили цяла вечност.
Тя протегна ръка и погали с длан бузата и устните му.
— Само една вечност?
Той изрече нетърпеливо името й, хвана я за китката, целуна дланта й. Тъмните му очи не изпускаха нейните. Между тях премина електричество — горещо и вълнуващо. Продължи да я гледа настойчиво, отметна халата си, захвърли чаршафа на земята и покри тялото й със своето. Целуна я толкова дълго и страстно, че тя почти загуби съзнание. И когато най-накрая проникна в нея, тя почувства върховно блаженство. Беше разтърсващо. Нейният вик извика у Антъни същото чувство.
Тя все още изживяваше отминалия миг. Тялото й беше влажно от потта. Задиша спокойно. Не искаше той да се отмести. Беше се притиснала към него. Не че това би го задържало. Но той също не бързаше. Главата му почиваше на рамото й, дъхът му гъделичкаше косата и врата й. Тя настръхна и потрепери. Това беше достатъчно за него.
— Успях да се държа като истински младоженец — каза той с въздишка — бърз и нетърпелив, а сега съжаляващ.
Той се повдигна на лакът. Слабините му се притиснаха още повече към нея и това я развълнува.
— Ще се оставя да ме накажеш, миличка.
— За какво?
— Е, ако не си разбрала…
— Какво, Антъни?
— За липсата на контрол. За мъж на моята възраст и с моя опит не би трябвало да има никакво извинение. Вината е в теб. Караш ме да си загубвам ума.
— Това лошо ли е?
— Ще те оставя сама да прецениш след малко. Ще те любя дълго и бавно.
Смехът й беше дълбок и гърлен.
— Ако не те познавах, щях да си помисля, че си просиш комплимента. Беше прекрасно. Не мисля че е липсвало нещо. Наистина беше прекрасно.
Тази негова усмивка, която караше краката й да отмаляват. Тя изохка, разтвори устни и го изкуши да я целуне нежно.
После той стана, покри я с чаршафа и взе небрежно пуснатия на пода халат. Тя беше учудена. Седна в края на леглото. Това беше предупреждение.
С присмехулна въздишка каза:
— А сега за шума.
Тя примигна:
— Шумът?
— Този, който настъпва, когато не контролираш шотландския си темперамент.
Тя отново се усмихна. Мислеше, че той нарочно я дразни.
— На път съм да загубя избухливия си нрав, нали?
— Не зная. Но аз трябва да ти кажа, че те излъгах.
Усмивката й изчезна:
— За какво ме излъга?
— Не можеш ли да познаеш, скъпа моя? Нямам никакво намерение да имам любовница, след като съм женен за теб. Това е в пълно противоречие с брака.
— Но ти прие условието ми!
Усмивката му издаваше чисто мъжко задоволство.
— Бях съгласен на всичко, за да те направя моя съпруга. Бях готов дори да го заявя писмено, но ти не се сети за това.
Розалин го гледаше невярващо. Обзе я гняв. Почувства се измамена. Побесня.
— Ти се ожени за мен с лъжа.
— Ожених се за теб за добро.
— Аз ти направих идеално предложение, човече!
— Нито съм те молил, нито съм го искал. И мила моя, ако се замислиш поне малко, ще разбереш колко абсурдна е молбата ти. Не ти, а аз те помолих да се омъжиш за мен. Не бях го правил никога досега. Това не е от нещата, които върша с лека ръка. Имал съм достатъчно любовници. Стигат ми за цял живот. Сега имам нужда от съпруга.
Беше изненадващо как той стои спокойно при очевидния й гняв. Тя понижи глас:
— Ти казваш това сега. Но какво ще се случи другия месец, другата година? Очите ти отново ще заиграят.
Антъни се ухили. Знаеше, че това ще я разгневи още повече.
— Очите ми играят от деветнадесетгодишна възраст. Дай им почивка, Розалин. Те се спряха на теб и не искат да се отместят.
Тя присви поглед точно както той очакваше. Беше изпълнена с ярост:
— Не мисля, че това е нещо, с което може да се шегуваш. Нека ти кажа…
Не можа да довърши. Той се протегна, прихвана я през кръста и я придърпа на леглото до себе си. Чаршафът беше паднал на земята, а Розалин беше твърде ядосана, за да обърне внимание на това. Отново почувства напрежение под корема си и реши, че е време да сложи край на тази малка кавга и да се отдаде на удоволствията, които той й предлага. Каква глупачка е само! Целият този скандал само защото той желае единствено нея. Би трябвало да бъде щастлива. Той четеше мислите й и имаше готов отговор.
— Това ще ни компрометира, скъпа. Още ли желаеш да имам метреса?