— По дяволите, не ти ли говорих точно за това?
— Много добре. — Погледът му милваше лицето й, после се спря на устните й и гласът му стана плътен: — Готова ли си да поемеш тази роля?
— Аз?
Той отново се ухили. Усмивката му беше влудяваща.
— Коя друга? В момента си единствената жена, от която се интересувам.
— Не това имах предвид, както знаеш.
— Може би. Но това е най-доброто предложение, за което се сещам.
В този миг Розалин не можеше да повярва.
— Сигурно има някоя жена, с която си се срещал досега.
— Разбира се. Всъщност няколко жени. Но нито една от тях не може да се нарече любовница. Ако искаш да знаеш, откакто те познавам, не съм се срещал с нито една от тях. Но не това е въпросът. Аз просто нямам желание да бъда в леглото с някоя от тях, нито с някоя съвсем нова. Ти си ми напълно достатъчна.
— Антъни, поне веднъж бъди сериозен — нетърпеливо помоли тя.
— Мила, никога не съм бил по-сериозен в живота си. Как мога да любя друга жена, след като ти си единствената, която желая. Не бих го направил, да знаеш. Желанието не идва при всеки повик. Не си ли мислила някога за това?
Тя го погледна объркано. Беше учудена. После се намръщи и стисна устни.
— Но това не означава, че някой ден няма да срещнеш някоя, която да ти хареса.
Антъни уморено въздъхна.
— Ако някой ден това се случи, кълна се, че няма да има никакво значение. Само ще трябва да си те представя такава, каквато си сега, и ще бъда един доволен мъж.
Тя изсумтя.
— Много добре казано! Но забравяш, че не ме обичаш.
Той я хвърли бързо на леглото и покри тялото й със своето.
— Тогава да изследваме какво точно чувствам. — Гласът му галеше ухото й, но беше ясно, че е загубил търпение. — Ще се пръсна от желание. По дяволите, защо си губя времето да те слушам вместо да те взема в прегръдките си. Преди малко разбрах, че имам собственически чувства. Цяла седмица опознавам ревността. — Той остро я стрелна с поглед, когато видя почудата, изписа на лицето й. — Само не казвай, че си изненадана, скъпа.
— Ти си ревнувал? От кого?
— От всички, дори от проклетия ми брат. Трябва да знаеш че всички господа, които беше избрала, бяха изключително подходящи за брак. Е, с изключение на Флеминг, който действително е педераст. Аз съчиних всички тези лъжи само защото не можех да си представя някой друг да те притежава.
Той я държеше здраво. Очакваше я да прояви дивия си нрав след такова признание. Но тя остана съвършено спокойна. Гневът й беше преминал в удивление.
— В такъв случай би трябвало да държиш на мен поне мъничко — прошепна тя колебливо.
— Върви по дяволите — избухна той най-сетне. — Щях ли да се оженя за теб, ако не беше така?
Тя му припомни без ни най-малко да се уплаши:
— Ти се ожени, за да ми помогнеш да изляза от това ужасно положение. Аз съм ти благодарна за това.
Антъни затвори очи и се помоли да запази самообладание. Когато ги отвори, те блестяха яростно. Гласът му беше умерен, но леко арогантен.
— Скъпа моя, ако исках само да ти помогна, както казваш, бих премахнал досадния ти братовчед. Но аз те исках за себе си. Това е толкова ясно. — Продължи със строг тон: — И ако още веднъж споменеш, че трябва да се занимавам с други жени, ще изиграя ролята на старомоден съпруг и ще те натупам здравата. Ясен ли съм? Няма да има други жени, нито сега, нито някога.
Той очакваше тя отново да избухне, но вместо това беше дарен с особено красива усмивка. Очите й също се смееха и златистите петънца проблясваха в тях.
Антъни не знаеше какво да направи при тази неочаквана промяна. Тя проговори първа:
— Не говореше ли преди малко за нещо дълго и бавно? Нали аз трябваше да отсъдя…
Смехът му прекъсна думите й. Дълбокият му, вълнуващ смях.
— Никога не се променяй, мила. Не бих желал да бъдеш друга.
И той продължи да я люби така страстно, както само той умееше. Тя му отвръщаше с готовност, без да крие насладата.
Глава двадесет и трета
— Кво ти става пък сега? Седнала си тук и сама се хилиш.
Розалин обърна леко огледалото, което държеше и образът на Нети се отрази в него. Усмивката й стана още по-широка, а искрящите й очи се стремяха да изглеждат възможно най-невинни.
— О, хилила ли съм се? Нямам представа защо.
Нети изсумтя. Устните й се опънаха.
— Доволна си от себе си, а?
Розалин престана да се преструва.
— Да! О, Нети, никога не съм си помисляла, че мога да бъда толкова щастлива.
— Нищо чудно. Оня красив мъж, където хвана. И защо го пазеше в тайна?
— Не беше тайна. Наистина, Нети, той не влизаше в сметките ми. Неговото предложение изненада и мен, както и всички останали.