— Е, щом сте щастливи, другото е без значение.
— Дори много по-щастливи, отколкото очаквах при цялото това бързане. Няма значение че къщата му е толкова спартанска, а слугите му са груби сноби. — Розалин се засмя. — Срещала си Добсън, нали?
— Този дръвник? О, какъв е студен. Никак не е чудно, че е толкова надменен. Той отговаря за цялата прислуга. Няма икономка. Единствените жени в тази къща са двете камериерки, които идват да чистят два пъти седмично. Дори готвачът е мъж.
— Виждам, че имаш някои оплаквания, но не забравяй все пак, че това е било ергенска квартира. Убедена съм, че Антъни няма да възрази, ако направим някои промени. Трябва да купим и нови мебели. — Тя огледа новата си спалня. Представяше си какви промени би могла да направи. — Ще наема нови прислужници. Бъди сигурна, че следващите седмици ще имаме доста работа.
— Не се шегувай за моя сметка. Не забравяй, че сега имаш съпруг, когото трябва да питаш преди да почнеш да харчиш парите му. Мъжете са много докачливи на тази тема.
— О, не се тревожи толкова. Аз не мисля да харча негови пари, след като имам толкова много свои.
— По-добре първо поговори с него, момиче. Някои съпрузи стават смешни в желанието си да плащат сметките на жените си. Бедата е в това, че от доста време сама вършиш всичко. Такава беше още преди горкият Дънкан, бог да го прости да се спомине. Сега ще трябва да се промениш, ако искаш да цари мир и спокойствие в семейството ти. — В този миг на вратата се почука. — Хайде, водата ти за къпане е готова. Бързаш ли да обядваш с мъжа си, или имаш време…
— Имам много време, Нети. Мисля, че Антъни излезе — Розалин се изчерви. — Още не се бях събудила напълно, когато той ми каза, че излиза. Спомена нещо за всекидневната си езда в парка и за още някои неща, които трябва да свърши. Не го очаквам преди вечеря, така че мога да прекарам целия ден в разглеждане на къщата и опознаване на прислугата. Освен това трябва да изпратя съобщение на Франсиз, за да я уведомя какво се е случило.
Понеже беше спала много малко предната нощ, Розалин смяташе, че тази работа е достатъчна за днес.
Час по-късно излезе от стаята на Антъни, сега тяхната стая. Беше облечена в бежова муселинена рокля, обсипана е жълти и розови пролетни цветя. И при двете си посещения в къщата не беше имала време да я разгледа. Сега се зае с това. Имаше нужда от помощта на Добсън. Тук живееха и други Малори, така че тя не можеше своеволно да влиза във всички стаи.
Къде ли са другите двама обитатели на къщата — братът на Антъни и синът му. Чудеше се дали съпругът й сега би признал Джереми Малори за свой син. Нямаше причина да отрича. Поне не пред нея. Беше много красив младеж. Човек би могъл да се гордее с него. Беше истинско копие на банда се Смешно е Антъни да отрича бащинството. Човек трябваше само да погледне Джереми, за да разбере кой е баща му.
Трябва да се сприятели с момчето. Не мислеше, че това ще бъде трудно. Колкото до Джеймс, нещата стояха по друг начин. Няма никаква причина да бъде любезна с него. Трябва ли да казва на Антъни, че веднъж Джеймс я е целувал? А може би той вече знае? Нали каза, че ревнува дори от брат си?
Тя се усмихна при спомена за странния разговор, който проведоха снощи. Не си спомняше точно как той успя да я убеди, че от него ще стане прекрасен съпруг. Не беше останало нищо от предишните й съмнения за развратниците и женкарите. Той ще й бъде верен. Тя чувстваше това и му вярваше с цялото си сърце. Тази увереност я караше да хвърчи от щастие. Нима би могла да мечтае за нещо по-хубаво от това да притежава изцяло и напълно Антъни Малори. Е, вярно, той все още не я обича, но и това ще стане. Трябва да стане!
— По дяволите, какво правиш тук?
Розалин спря на средата на стълбите и погледна отгоре. Джереми Малори беше спрял, вкаменен от почуда. Розалин реши да си поиграе. Беше ясно, че той все още не знае за женитбата им.
— Прекарах нощта тук. Не знаеш ли?
— Прекарала си нощта? — повтори той.
— Да. И мисля да остана тук.
— Но… но тук живеят само мъже.
— А не мислиш ли, че има достатъчно място и за една жена? Къщата има нужда от ръката на стопанка, не съм ли права?
— Права ли? — слисано повтори той и поклати глава. — Но това не е съвсем прилично. Ти си дама… знаеш какво имам предвид. Просто не е подходящо.
— Ами? Тогава трябва да говоря с баща ти. Той е този, който настоява да остана тук.
— Той? — Джереми почти се задуши. — По дяволите, сега вече чичо Тони ще ни изхвърли от къщата. Той ти беше хвърлил око в началото. Ще се пръсне от яд, като разбере какво се е случило.
— Джереми — сега вече тя реши да престане да се шегува. Не допускаше, че това ще го разстрои. — Не е нужно да се преструваш. Знам, че Антъни е твоят баща. Съжалявам, че те подразних. Тук съм, защото вчера се омъжих за баща ти. Той наистина е трябвало да ти каже.