Антъни се намръщи, но се съгласи. Джеймс имаше право. Въпросите, които ги интересуваха, не намериха разрешение, но, по дяволите, той искаше да приключи и най-после да са прибере у дома. Има съпруга, която го чака и не беше предполагал, че така ще прекара втория ден от семейния си живот.
Бяха предположили, че издирването няма да ги затрудни но то се превърна в безкрайно търсене. Сутринта, докато Антъни разказваше на Джеймс за Джорди Камерън и причината толкова скоро да се ожени, пристигна Джон — един от хората, пратени да преследват Джорди. Той съобщи адреса му. Оказа се, че е успял да се добере чрез наетите от Камерън хора до леговището му. Лицето на Антъни придоби хищническо изражение и Джеймс предложи да го придружи. Не че Антъни се канеше да претрепе негодника. Искаше просто здраво да го натупа и да му съобщи добрата новина за женитбата на братовчедка му. Антъни не допускаше, че Камерън не е забелязал обявлението във вестниците за сватбата им. Трябваше да го отпрати с предупреждение повече да не я безпокои. Толкова е просто. Не се нуждаеше от помощта на Джеймс, но се зарадва когато тръгна с него.
Първата от неприятните новини беше, че Камерън е напуснал жилището си. Това, че е станало едва снощи, а Розалин беше избягала предния ден, звучеше интригуващо. Той или беше абсолютно уверен, че тя няма да уведоми властите за отвличането си, или беше много глупав. Но беше съобразил да смени жилището си. Антъни се съмняваше да се е отказал и за върнал в Шотландия. Затова обикаляше и разпитваше във всички кръчми и пансиони в околността. Дотук напразно.
Разполагаше единствено с описанието от хазайката и то напълно съответстваше с външността на мъжа зад бара. Висок, риж като морков, със светлосини очи, представителен и о, да, много красив, според думите на госпожа Пим.
Антъни все още не беше видял очите му, а колкото до красотата, това бе въпрос на вкус. Всичко останало съответстваше. Дори дрехите му отговаряха на описанието й. Мъжът не беше сам. Придружаваше го може би един от наемниците му. Стоеше до него. Беше нисък, с вълнено кепе, нахлупено до веждите му. Дори отблизо не беше лесно да се различат чертите му.
Говореха помежду си. Предложението на Джеймс да ги подслушват беше разумно, въпреки че търпението на Антъни беше напълно изчерпано. След всички тревоги на този ден той изгаряше от нетърпение да набие младежа. Мисълта за това дори му доставяше удоволствие. Беше изпуснал обяда, вечерята, възможността да люби съпругата си… Надяваше се тя от своя страна да оцени усилията му.
Той последва брат си и седна на една маса, заета от двама на вид грубовати мъже. Джеймс приближи до тях и ги изгледа с такъв поглед, че те тутакси станаха. Тази случка възвърна чувството за хумор на Антъни.
— Чудно как успя, старче!
Джеймс се засмя невинно:
— Какво успях?
— Само с поглед постигна нещо, което става с пердах и кървища. С твоите малки зелени орбити.
— Не съм виновен, че те се уплашиха от мен. Знаеш, че нямах лоши намерения. Аз съм най-миролюбивият мъж от тази страна на…
— Ада? — предположи Антъни с унила усмивка. — Добре че Кони не е тук. Той би се задушил от подобна приказка.
— Зарежи това. Трябва да поръчаме нещо за пиене, за да не се набиваме на очи.
Антъни се обърна и забеляза кръчмарката. Момичето беше доста сочничко, без да е закръглено. Учудващо хубаво за такова долно заведение. Настани се в скута му и обви врата му с топлите си ръце. Това бе недвусмислена покана. Направи го толкова бързо и толкова неочаквано, че не успя да я отпрати веднага.
Джеймс го съжали, озадачен от колебанието на брат си.
— Не попадна на подходящ скут, миличка. — Саркастичния му тон изненада кръчмарката и тя го погледна слисано. Джеймс се ухили. — Пред себе си виждаш едно от достойните за съжаление създания, наречени „женен мъж“. При това е твърде зает тази вечер. Ако си направиш труда да прехвърлиш хубавото си задниче от другата страна на масата, ще получиш компенсация.
Момичето се изкикоти от грубите думи на Джеймс. Тя беше свикнала на такъв език, но не очакваше да го чуе от устата на толкова елегантен богаташ. Хвърли жален поглед на Антъни, който беше привлякъл погледа й още при влизането си. Заслужаваше си да се потруди за него. Но и другият не беше за изхвърляне. Сега тя можа да го разгледа по-добре.
Не забелязваше намръщената физиономия на Антъни. Обви дългата си руса коса около врата му и го придърпа по-близо до себе си. Предизвикателно се поклати в скута му.
— Сигурна съм, че не искаш, скъпи. Но ще ме направиш щастлива.
Антъни се съвзе твърде бързо. Избута я от скута си и я бутна към Джеймс.