— Друг път, скъпа — каза той любезно, но с присвити очи. Джеймс не се смути ни най-малко. Прихвана момичето през талията и я помилва обещаващо отзад. Прошепна в ухото й няколко думи и я изпрати да донесе по чаша ейл. Антъни промърмори презрително:
— И ти си намери една хубостница.
— Независимо дали този е мъжът, когото търсиш, аз вече се отказвам. Стига ми толкова за днес. Сега имам нужда от компенсация за изнурителния ден и тя ще ми помогне за това.
Антъни се усмихна.
— Да, предполагам, че ще ти помогне. Но ти добре видя на чий скут предпочете да седне.
— Победата очевидно ти е замаяла главата. Неприятно ми да те свалям от облаците, но за разлика от мен, отсега нататък ти можеш само да гледаш и да мечтаеш за такива работи.
— Нали не си ме чул да се оплаквам?
— Ще ти припомня думите ти, когато почнеш да го правиш. Не е лошо да бъдеш очарован от присъствието на една жена за известно време. Но ако това продължи твърде дълго, рискуваш да си загубиш ума по нея.
Антъни ведро се усмихна. Той разбираше, че думите на брат му са напълно валидни в неговия случай. Но Джеймс не обърна внимание на това.
Очите му проследиха двамата на бара. Те бяха погълнати от интимен разговор, особено по-ниският от тях. Присвитите му тесни рамене изобщо не подхождаха за мъжка физика.
Миг по-късно гласът на червенокосия привлече вниманието на Антъни. Не можеше да сбърка с нищо шотландския му акцент. Припомни си защо са в тази кръчма.
— Достатъчно чух — отсече той и бързо се изправи. Джеймс сграбчи ръката му и изсъска:
— Ти нищо не си чул. Бъди разумен, Тони. Не се знае колко от мъжете наоколо са негови хора. Можеш да изчакаш още малко. Той може би ще излезе оттук.
— Ти можеш да изчакаш още малко. Аз обаче имам съпруга, която ме чака в къщи.
Той пристъпи към бара. Преди да предприеме каквото и да било, Джеймс предвидливо извика:
— Камерън? — надяваше се да не получи отговор. Антъни вече беше загубил разсъдъка си от ярост. За нещастие рижият реагира веднага. Двамата мъже се обърнаха мигновено и обходиха помещението с поглед: единият изглеждаше уплашен, а другият — заплашителен. Двата чифта очи се приковаха в Антъни, който приближи към двамата, без да сваля поглед от високия шотландец.
— Камерън? — гласът му звучеше измамно спокойно.
— Казвам се Макдонъл, човече. Ян Макдонъл.
— Лъжеш — изсумтя Антъни и го хвана за ревера. Избута го напред. Очите му бяха на няколко сантиметра от лицето на другия.
Твърде късно разбра грешката си. Присвитите очи не бяха сини, а светлосиви. Дребният беше измъкнал нож от ръкава си.
В този миг Джеймс се намеси. Изби ножа от нежната ръка. Попадна сред дъжд от ритници и юмруци, които обаче бяха твърде слаби. Малкият негодник не беше по-силен от дете. Но Джеймс нямаше намерение да го остави просто така. Без никакво усилие го сграбчи и повдигна от земята. Едва сдържа изненадата си, когато усети меки женски гърди в ръката си.
Антъни ги наблюдаваше. Той се сепна, когато забеляза нежна брадичка, пухкави устни и дръзко малко носле. И въпреки че кепето се прихлупи още по-ниско, той не можа да сбърка отлично изваяните женски скули.
Повиши глас от изненада:
— Господи, той е жена.
Джеймс се ухили:
— Разбрах.
— Сега разбрахте, нещастни глупаци такива! — изсумтя момичето. Мъжете наоколо бяха чули разговора и гледаха в тях. — Мак, направи нещо!
И Мак направи нещо. Насочи юмрук към Антъни. Той бързо се овладя и отказа да се бие, макар че имаше нужда от отдушник за напрежението си. Улови юмрука му.
— Няма нужда, Макдонъл. Сгреших и се извинявам за това.
Макдонъл се обърка от лесно отблъснатия удар. Англичанинът не беше много по-едър от него, но въпреки това не можеше да освободи юмрука си от желязната хватка. А и да се освободи, не може да направи нищо срещу този мъж.
Шотландецът кимна благоразумно и Антъни го пусна. Но Джеймс все още държеше здраво другаря му. Вниманието му се насочи към тях.
— Ако знаеш кво е добро за теб, ше си вървиш веднага.
— Спокойно, Макдонъл — намеси се Антъни. — Той няма да й направи нищо лошо. Позволи ни да те придружим навън.
— Няма нужда…
— Огледай се наоколо. Мисля, че има нужда благодарение на грубата грешка на брат ми.
Той грабна момичето под мишница и се запъти към вратата. Протестите й замряха, когато здраво заклещи със силните си ръце гръдния й кош. И понеже Макдонъл не чу никакво оплакване от нейна страна, ги последва. Антъни хвърли няколко монети на масата, въпреки че поръчката им още не беше изпълнена и ги последва. Огледа помещението и видя прикованите в Джеймс и момичето погледи. Чудеше се колко ли време е престояла в кръчмата, преди да я разкрият. Това беше без значение. С тези плътно прилепнали панталони и твърде широк пуловер вероятно щеше да бъде пожелана от много мъже. Затова и Джеймс я беше хванал толкова здраво.