— Казах ли ти, че тя е едно бижу — обърна се Джеймс към братята си. — Не мислите ли, че Тони най-сетне си намери лика-прилика.
— Така изглежда. — Едуард избърса избилите от смеха сълзи по ъгълчетата на очите му. — Не спомена ли, че е шотландка? Не различавам никакъв акцент.
Един тих и спокоен глас отвърна преди Джеймс:
— Акцентът се проявява точно като темперамента — точно когато най-малко очакваш.
Джеймс не можа да не отговори.
— Не се и съмнявам, че вече имаш опит в тази област.
— Точно така — отвърна Антъни, вперил поглед в жена си.
Розалин сви пръсти в юмруци, виждайки го небрежно облегнат на вратата, със скръстени ръце и кръстосани крака. Как се осмелява! След всичко си играе с думи.
Тя му се усмихна сладко, приела предизвикателството.
— О, скъпи, аз показвам темперамента си само срещу хора, които наистина го заслужават.
Джеймс наля масло в огъня с думите:
— Е, Тони, в такъв случай ти просто няма за какво да се безпокоиш.
— Скъпи братко, кога най-после ще отплава корабът ти?
Джеймс искрено се разсмя.
Двамата по-възрастни Малори и Джереми приближиха Антъни, добронамерено го побутваха и му честитяха сватбата.
Розалин бясно наблюдаваше щастливата сцена. Той се преструва, че всичко е наред? Е, тя също можеше да го прави докато семейството е тук и докато той спи далеч от нея. Поне така си мислеше. Но не стана точно така. Той приближи и седна до нея на канапето, като я прегърна през рамо като истински съпруг.
— Прекрасна вечер, нали скъпа?
— Върви по дяволите — просъска тя с усмивка.
Той се засмя. Помъчи се да не издаде колко силно го боли главата. Благодарение на снощното държание на малката си женичка, той днес страдаше от кралски махмурлук. Би предпочел да остане в леглото, но не беше редно, след като по-големите му братя са тук. Ужасно неудобно. Не знаеше как да се държи с Розалин пред всички гости.
Трябваше да приключи с този въпрос още предната вечер. Но като пълен глупак си помисли, че на сутринта тя ще бъде по-сговорчива. Едва се удържа да не разбие вратата й. А трябваше да го направи. Сигурно там, в стаята си, тя непрекъснато мислеше за случилото се и това разпалваше недоволството й. Ужасна работа. Искаше му се да разстреля мъжа, който някога е казал, че жените са отстъпчиви същества.
Реши да не обръща внимание на жена си. Но ръката му остана на рамото й.
— Къде са останалите членове на семейството ти, Еди?
— Скоро ще дойдат. Между другото Шарлот иска да даде прием във ваша чест, понеже изпусна сватбата ви. Е, не много голям. Само за семейството и някои приятели.
— Защо не — съгласи се Антъни. — Ние сме толкова щастливи. Може и вас да заразим.
Той се усмихна вътрешно, чувайки как Розалин се задавя.
Глава двадесет и седма
— Дойдох вчера, но имаше толкова много гости…
— И просто си отиде? — Розалин престана да размазва масло по сладкиша и многозначително погледна Франсиз. — Не трябваше да го правиш.
— Не исках да се натрапвам.
— Фран! Беше само семейството му. Всички дойдоха да се запознаят с мен и да му пожелаят всичко добро. Щяхме да те посрещнем с удоволствие. Повярвай ми. Особено аз. Представяш ли си колко самотна се чувствам сред целия род Малори?
Франсиз замълча. Отпи от чая си. Играеше си глупаво си салфетката в скута и със сладкиша, от който изобщо не беше хапнала. Розалин я наблюдаваше със затаен дъх. Знаеше какво ще последва и какво все още не е изречено. Не искаше да го чува. Особено сега, когато съжаляваше за прибързания си брак с Алтъни. За пръв път от сватбата насам виждаше Франсиз. Тази сутрин я посети неочаквано. Знаеше много добре, че заедно с прекрасно приготвената закуска ще получи и огромна доза упреци.
Опитваше се да отложи възможно най-дълго разговора.
— Надявам се, че не се притесни много през онази нощ.
Бяха изминали едва четири дена от онзи ден, когато се събуди в лапите на Джорди.
— Да не съм се притеснила! — горчиво се усмихна Франсиз. — Та ти беше отвлечена от собствената ми къща. Аз бях отговорна за това.
— Не, не беше. Джорди е прекалено лукав. Надявам се, че си разбрала защо избягах оттук и не те дочаках.
— Това разбирам. Естествено, не можеше да останеш тук, след като той те е открил. Ти ми изпрати съобщение преди два дена. Но това никога няма да разбера. Как можа да и направиш, Роз! Защо точно Антъни Малори, сред толкова много мъже?
Точно този въпрос тя ненавиждаше и си задаваше постоянно. На себе си можеше и да не отговаря, но дължеше и какво обяснение на приятелката си.
— Нощта, когато заедно с Нети напуснахме къщата ти, аз се отбих, за да се срещна с Антъни.