— О, не, не си отишла у тях, нали?
Розалин трепна:
— Знам, че не трябваше, но го направих. Той ми беше предложил помощта си още в Силвърли. За разлика от съпруга на Рийгън, Антъни познава твърде добре моите господа. Очаквах от него да изясни някои слухове за тях. Не можех да чакам повече. Отидох при него да получа едно име и нищо повече. Просто исках името на мъжа, най-подходящия, на когото бих могла да направя предложение.
— Добре, това е разумно. Макар и доста необичайно. Била си разстроена, изплашена. Не си можела да мислиш трезво онази нощ. И как така изведнъж се оказа женена именно за сър Антъни?
— Той ме излъга — отвърна простичко Розалин, приковала поглед в неизядения сладкиш. — Той успя да ме убеди, че и петимата ми избраници са неподходящи. Да беше чула само какви ужасни неща измисляше за тях и с какво съжаление ми разказваше за това! Нито за миг не се усъмних в думите му.
— Тогава как узна…
Розалин се изсмя:
— По-късно, след като вече бяхме женени, той си призна. Най-нахално си призна всичко.
— Негодник!
— Да, такъв е — съгласи се Розалин. — Но не това е проблемът. През онази нощ аз бях отчаяна. Той ми разказа всичко това и аз се оказах без никаква перспектива. Наистина не знаех какво да направя.
— И ти го помоли да се ожени за теб — заключи Франсиз. — Мисля, че почвам да разбирам. Предполагам, че не си имала друг избор.
— Не беше точно така — призна тя, като реши да не споменава нищо за онази страстна нощ, както и за готовността, с която тя се впусна в нея. Не е необходимо Франсиз да знае всичко. — Дори и тогава не мислех, че Антъни може да е разрешение на моя проблем. Бях готова да се върна в Шотландия и да се омъжа за някой арендатор. Антъни ми предложи да се омъжа за него.
Франсиз зяпна от почуда:
— Той ти предложи да се омъжиш за него! Е, естествено аз мислех, че ти си му предложила. Нали преди това ми беше споменала, че не се страхуваш сама да направиш предложение, понеже нямаш никакво време за ухажвания. Затова си помислих… Той наистина ли го направи?
— Да. Аз също бях много изненадана. Помислих, че се шегува.
— Но той не се шегуваше.
— Беше съвсем сериозен. Аз разбира се отказах.
— Ами! Наистина ли му отказа?
— Да. И отидох във Силвърли. — Нямаше никаква нужда Франсиз да знае, че това се беше случило след като двама бяха прекарали една страстна нощ. — Но както виждаш, промених решението си. Той ми предлагаше разрешение на проблемите и аз реших да сключа сделка с него. Все още не мога да си обясня защо го направих. Това е всичко.
— Надявам се, че не съжаляваш. Аз ще се моля сър Антъни да се промени и някакво чудо да го превърне във втори Никълъс Идън.
— Какво проклятие, госпожо — каза Антъни и безцеремонно влезе в стаята. — Аз едва понасям съпруга на племенницата си.
Бедната Франсиз се изчерви като домат. Розалин изгледа ядосано съпруга си.
— Подслушваш ли ме, господарю мой?
— О, не — усмихна се той. — Значи подкрепленията пристигнаха, а?
Розалин също се изчерви. Той целенасочено гледаше Франсиз. Тя си спомни как целия вчерашен ден го беше избягвала и осуетяваше всички негови опити да подхване разговор, като се присъединяваше към някой от семейството му. Общува с всички, които присъстваха на вечерята и това беше част от оправданието й. Сега отново не бяха сами, но този път гостенката беше твърдо на нейна страна. Той тенденциозно употреби думата „подкрепление“, макар че Франсиз не схвана какво точно има предвид.
— Излизаш ли? — гласът на Розалин беше изпълнен с надежда.
— Всъщност продължавам да издирвам скъпия ти братовчед.
— На същото място ли ще го търсиш? — многозначително попита тя. — В такъв случай ще се видим… Е, когато се видим… предполагам.
Антъни положи ръце на масата и я погледна многозначително с помътнял поглед.
— Ще ме видиш тази вечер, скъпа. Бъди сигурна в това — изправи се и добави с кисела усмивка: — Довиждане, госпожо. Можете спокойно да продължите да ме обсъждате.
Завъртя се на пети и излезе така безцеремонно, както беше влязъл. Розалин настръхна. Франсиз се почувства неудобно, понеже разбра, че двамата съпрузи си казаха много повече, отколкото означаваха думите им. И макар че напусна съвсем тихо стаята, Антъни с трясък затвори входната врата. Розалин направи гримаса, Франсиз я погледна въпросително.
— Той е недоволен от нещо, нали?
— Ти го каза.
— А ти как мислиш?
— Наистина не ми се говори за това.
— Толкова ли е лошо? Но ти си се съгласила на този брак, след като знаеше какъв е. Няма да е лесно да живееш с такъв мъж, но можеш да се постараеш и получиш най-доброто. Само не очаквай твърде много.