— Франсиз ще дойде на вечеря. Ако случайно промениш навика си и се прибереш малко по-рано, за да вечеряш с нас, бъди така любезен да не бъдеш пиян.
Антъни прие с безразличие тази забележка.
— Отново си водиш подкрепление, скъпа.
— Ненавиждам тази дума — отвърна тя надменно. — За твое сведение, господарю мой, аз не изпитвам недоверие към всички мъже. Това, което ти невъзпитано каза вчера, когато ме представяше на приятеля си, се отнася само до женкарите и грубияните.
Глава тридесет и втора
— Тря’а да е тоз, господарю.
Джорди Камерън се обърна към ниския мъж с бакенбарди.
— Кой, глупако? Те са двама.
Уилбърт Стоу дори не се впечатли от грубия тон на шотландеца. Беше свикнал с него, както и с нахалството, нетърпението и избухливия му нрав. Ако Камерън не плащаше толкова добре, той щеше да му покаже как се намира човек за подобна работа. Можеше и да му пререже гръкляна. Но тоя си плаща добре. Тридесет английски лири са си цяло състои ние за Уилбърт Стоу. Затова, както винаги, той държи езика зад зъбите си и оставя обидите да минат покрай ушите му.
— Тъмният — поясни той с угоднически тон. — Той е собственик на къщата. Казват му сър Антъни Малори.
Джорди погледна през малкия си бинокъл. Видя спокойното изражение на Малори, който се обръща на вратата и казва нещо на русокосия мъж. Този е англичанинът, който от няколко дена насам шета из кварталите, за да търси Джорди. Значи този крие Розалин. О, Джорди знае че тя е там, въпреки че не е показала лицето си вън от къщи. Беше заповядат на Уилбърт и на брат му Томас да не изпускат къщата от очи. Тя трябваше да е там. Точно тук бяха изпратили дрехите й. И именно тук онази Гренфел беше идвала вече на два пъти.
Розалин се мисли за много умна, като се крие вътре и не излиза. Но това място е много по-лесно за наблюдение, защо то Грийн парк се намира точно отсреща. Има много дървета, които служат за прикритие. Не е като да седиш в карета, която привлича вниманието. Това се беше случило на улица Сауд Одли. Тя не би могла да направи и едно движение, без да я забележат Уилбърт и Томас. Те държат една празна карета надолу в улицата и само чакат да скочат в нея и да я последват. Всичко е само въпрос на време.
Междувременно той ще се погрижи за това английско конте, което я крие. Този мъж беше принудил Джорди два пъти да сменя квартирата си за последните пет дена. Сега, когато знае как изглежда, няма да е никак трудно да уреди нещата.
Джорди свали бинокъла и се усмихна.
Скоро, моето момиче, съвсем скоро ще те накарам да платиш за всички неприятности. Ще съжаляваш, че си се обърнала срещу мен. Ще си платиш като глупавата ти майка и стареца, дано гният в ада и двамата.
— Още едно шери, Франсиз?
Франсиз погледна все още пълната си чаша и Розалин, която отново сипваше в своята от кехлибарената течност.
— Ще се отпуснеш ли, Роз? Ако той досега не се е появил, едва ли ще дойде скоро.
Розалин погледна през рамо приятелката си и направи плах опит да се усмихне.
— Стигнах до заключението, че Антъни се появява само когато не го очаквам и то единствено за да ме изнервя.
— Нервна ли си?
Тя плахо се засмя, но смехът й приличаше по-скоро на стенание. Отпи голяма глътка шери и седна до Франсиз на новото канапе „Адамс“.
— Не трябва да съм нервна. В края на краищата той не би могъл да направи нещо ужасно тази вечер. Аз го предупредих, че ще идваш.
— И?
Розалин се усмихна накрая.
— Той ме учудва, Фран, толкова са различни настроенията му. Никога не знам какво да очаквам от него.
— В това няма нищо необичайно, скъпа моя. И ние си имаме своите настроения, нали? А сега престани да се тормозиш. Вместо това кажи какво мисли за тази обновена стая.
Розалин се засмя с дълбокия си заразителен смях.
— Той все още не я е видял.
Франсиз широко отвори очи от почуда.
— Искаш да кажеш, че не си се съветвала с него за избора на мебелите? Всички тези неща са толкова, толкова…
— Фини, деликатни, подходящи за женска стая?
Франсиз ахна, като видя блясъка в кестенявите й очи.
— Боже господи, та ти си го направила нарочно! И се надяваш да не му хареса, нали?
Розалин огледа стаята, която някога е била типично мъжка. Сега беше напълно преобразена с тези чудесни гладкополирани мебели. Приличаше на стая за гости и царство за жената в къщата. Адамс може и да е известен с претрупания си с орнаменти стил, но тя харесваше позлатената дърворезба по рамките на канапетата и столовете. И особено атлазената и брокатената тапицерия със сребристи цветя на маслиненозелен фон. Е, цветовете не бяха типични за женска стая. С това беше направила компромис. Но не и по отношение на орнаментите. Не беше избрала само новите тапети…