Всички Малори бяха тук. Видя Рийгън и Никълъс заедно с някои от децата на Едуард. Джейсън и синът му Дерек близо до масата с освежителни напитки… Джереми също беше там пристигнал малко по-рано, да помогне на леля си Шарлот за украсата. Забеляза Франсиз и Джордж и още няколко души с които се беше запознала от пристигането си насам.
Изведнъж осъзна, че е настъпила тишина. Бяха ги забелязали. Почувства ръката на Антъни да се плъзга около кръста й вътрешно изстена. Трябваше да заприличат на нормална двойка влюбени младоженци. Щеше ли да дойде краят на волностите, които той си позволяваше тази вечер? Едва ли… Той не свали ръката си, когато приближиха Шарлот и Едуард с група гости и представянето започна. Свали я едва когато откриха танците като почетни гости. Антъни използва това като извинение, за да я измъчва със своята близост.
Скоро тя се запозна с неговите приятели — най-жалката група похотливи развратници, които можеше да си представи. Нямаше нито един, който да не я гледа безсрамно, да флиртува с нея или да й подхвърля закачливи намеци. Бяха забавни и възмутителни. Откъсваха я от Антъни танц след танц, докато най сетне усети, че жадува за миг покой. Съпругът й не се виждаше никъде. Най-сетне можеше да се отпусне и да се забавлява.
— Виж, Малори, или ще играеш карти, или не — каза преподобният Джон Уилхърст раздразнено, когато за трети път от един час насам Антъни се надигна от масата.
Другите двама играчи бяха напрегнати. Антъни постави ръце на масата и се наведе към Уилхърст:
— Ще си протегна краката, Джон. Ако това е проблем за теб, знаеш какво мога да направя.
— Не, не е проблем — Джон Уилхърст се измъкна от положението. Той беше съсед на Джейсън, познаваше избухливите характери на Малори още от детството им. За какво ли си мисли той в момента? — Аз например бих си взел още едно питие.
Уилхърст бързо се отдалечи от масата. Антъни измери с поглед останалите играчи, очаквайки мненията им. Нямаше възражения.
Спокойно, сякаш не беше се опитал да предизвика стар семеен приятел, Антъни взе питието и излезе от салона за игра. Спря на същото място, където беше стоял преди това, тоест на входа към балната зала. Погледът му обхождаше тълпата, докато накрая откри лицето, което му причиняваше толкова болка.
Дявол да я вземе! Та той не можеше дори да изиграе една проста игра на карти, ако тя е наблизо. Това, че не я държеше под око, му пречеше да се концентрира. Беше загубил вече почти хиляда лири. Това не беше никак хубаво. Не можеше да стои близо до нея без да я докосва, нито да бъде далеч от нея и да не я наблюдава.
Конрад Шарп видя Антъни в другия край на залата и смуши Джеймс в ребрата.
— Отново е тук.
Джеймс проследи погледа на Кони и видя намръщената физиономия на брат си. В момента сър Антъни наблюдаваше напрегнато как жена му се носи във вихрен танц.
— Заслужава си човек да се полюбува на изражението му. Струва ми се, че скъпият ми брат не е щастлив.
— Ти можеш да го излекуваш, ако поговориш малко с нея и разкажеш истината.
— Мога.
— Защо не го направиш?
— О, да помогна на Тони? Кони, много по-забавно е да го наблюдавам как си блъска главата с този проблем. Той не понася откази. Доколкото го познавам, по-скоро ще стигне до дъното на ямата, отколкото да се измъкне от нея.
— Ако изобщо успее да се измъкне.
— Така ли мислиш? Малори винаги побеждават накрая. — Тези думи предизвикаха усмивка по устните на Джеймс. — Освен това, както забелязваш, тя вече започва да се предава. Непрекъснато очите й шарят из залата и го търсят. Надали има друга жена в тази зала, която да се измъчва повече от госпожа Розалин.
— Но тя не го осъзнава. Така ми се струва.
— Какво толкова забавно сте открили вие двамата?
Рийгън и Никълъс се присъединиха към тях.
Джеймс й отговори:
— Чудим се на мъжките слабости, миличка. Понякога се превръщаме в такива магарета.
— Недей да обобщаваш, старче — отвърна Никълъс — Говори само за себе си.
— Всъщност аз изключвам себе си — каза Джеймс, усмихна се странно и погледна към зет си. — Ти си лидер в това, Монтиед.
— При това прочут — въздъхна с досада Рийгън, изгледа презрително и двамата, заобиколи ги и хвана под ръка Конрад. — Би ли ме поканил на един танц, Кони? Омръзнало ми е да им слушам заяжданията.
— Разбира се — отвърна Шарп.
Джеймс видя как се понасят в следващия танц и изсумтя.
— Тя без проблеми решава всички въпроси, а?